– Няма нищо по-лошо от смъртта. Тя означава край. Никакви възможности повече, никакво право на избор, никакъв шанс. Всичко може да се случи, но не и когато си мъртъв. – Тя се изправи на треперещите си крака. – Изгубих майка ми, брат ми и баща ми. Те вече нямат думата за това, което се случва. Не могат да ми помогнат. Не могат да направят нищо, защото са мъртви. Използвах живота ми, за да направя така, че единственият човек – единственият мъж, който беше важен за мен – да не умре.
– Не разбираш нищо, нали? Просто не го разбираш. – Той тръгна в широка дъга около нея. Не вярваше, че ще успее да се сдържи, ако се приближеше на по-малко от ръка разстояние. – Ти може да си способна да живееш с изборите, които си направила с възможно най-добрите мотиви, подкрепени с безупречна логика. Но аз не мога.
– И въпреки това го направих заради теб.
– Знам. Знам, че си платила на някакви анонимни хора да изфабрикуват контейнер нула, след това си ги хвърлила в крематориума. После си подтикнала пророка на Новия джихад на машините да повярва, че може да освободи своя бог, докато ти през цялото време си планирала как да го взривиш с неговата собствена бомба. Знам, че си използвала свещеника на Мади, за да отровиш брака ни и да ни накараш да се мразим. Знам, че си изпратила Игуро да се опита да оправи кашата, която си създала, и сега той сигурно лежи някъде в някой фризер. Знам, че си направила всичко това заради мен. Знам, че Тина, Маса и Люси представляват просто неудобни пречки и е трябвало да се отървеш и от тях. Знам, че си оставила Майкъл цяла вечност да се чуди защо никой не отива да го потърси.
– Точно това направих. И пак бих го направила. Това е цената за живота ти.
– Но не си направила нищо със собствените си ръце, нали? Винаги е бил някой друг и според мен това изобщо не е честно. – Той се изсмя рязко и грубо. – Погледни ме. Внезапно се оказва, че имам етика. Да, добре, да продължим в този тон. Не е честно, че си използвала хора, без да си получила разрешение от тях. Винаги трябва да им даваш възможност да ти откажат.
– В такъв случай те какво търсят тук? Ние сме много по-важни от тях. Ние всъщност придаваме смисъл на живота им. Според теб войникът е по-важен от генерала? Продавачът е по-важен от изпълнителния директор? Те са нищо и го знаят. Чакат лидерите им, като теб и мен, да ги използват и се радват, когато това се случва. Ти самият си го правил – използва Майкъл, за да накараш ЕОС да повярват, че получават заповедите си от Брюксел, докато всъщност ги получаваха от теб. Използва ги и не поиска разрешение за това. Те бяха там и ти имаше нужда от тях. – По киселото изражение на лицето на Петрович Соня разбра, че е улучила в десетката. – Етиката е хубаво нещо, но хората като нас понякога трябва да забравят за съществуването й. Ние виждаме по-мащабната картина, виждаме какво трябва да се направи.
– Добре. – Той вдигна ръката си. – Няма да отричам, че направих точно това. Смятах, че това е нужно, за да разбия Външните, и причината да го направя, беше най-добрата от всички – да намеря Мади. Трябваше да спася нейния живот, а останалите можеха да отидат по дяволите. Постъпих точно като теб.
– В такъв случай – рече тихо Соня – можем да се споразумеем.
– Има един проблем. – Ръката му все още беше във въздуха и той сви пръстите си, оставяйки да стърчи само показалеца. – Само един. Аз сбърках. Не трябваше да отнемам правото им да решат дали искат да се бият, или да бягат, или сами да определят на чия страна да застанат. Това беше грешка, която няма да повторя отново.
Тя го гледаше скептично.
– Научих по-добри начини да върша нещата – каза той. – Сега имам приятели и ние правим разни неща един за друг, защото така искаме, и това е нещо нормално, разбираш ли? Имам си съпруга и да, преминаваме през трудности, но аз знам, че трябва да правя разни неща за нея, защото така ще я направя щастлива, а не защото ще получа повече секс или няма да се налага да ходя на шопинг с нея или други такива. И ако поискам услуга от някого, надявам се да не ми откажат, но и да го направят, няма да им съсипя живота заради това, а и ще ги моля само за неща, които не мога да направя сам, вместо такива, за които смятам, че са под нивото ми или са твърде опасни. И когато ги моля, аз им ставам длъжник, и те могат да разчитат на това, а аз ще съм благодарен, че ме смятат за достатъчно компетентен и благонадежден, за да им помогна. Чёрт, толкова съм се променил, че сам не мога да го повярвам.
– Едва ли вярваш във всичко това – каза Соня. – Кажи ми, че няма и капчица истина в него.
– Не мога. Точно затова не искам да имам нищо общо с делата ти, с теб. Ти не си… – Петрович се почувства отново като десетгодишно хлапе и това го накара да пристъпи смутено от крак на крак. – Ти вече не си ми приятел, защото приятелите не постъпват по този начин. Те не си отнемат един на друг достойнството или свободата. Не заговорничат с враговете зад гърба на другия и не лъжат в очите. Това вече го разбирам много добре. Може да не ме бива много в тези работи, но вече знам какво трябва да направя.