Той погледна през течащия пред погледа му новинарски поток към нея.
– Здрасти.
– Какво стана? Къде е Соня? Защо стоиш тук?
Той примигна и махна предаването на CNN.
– Трябва да свикаме пресконференция. След десет минути. При контейнер нула. – Той извика списък с акредитираните журналисти в Свободната зона и им изпрати съобщение. – Ако смятат да ме убиват, ще трябва да го направят пред публика.
Тя го завъртя на място и опипа гърба и главата му.
– Нямаш наранявания – не повече от преди. Така че говори по-смислено.
– Добре де, добре. Ще ти обясня, но ако смяташ, че досега е било пиздец, да знаеш, че вече е по-зле. Нямаме време за губене. – Той я погледна и постави дланта си на тила й. Когато челата им се докоснаха, той й каза. – ЦРУ казали на Соня, че ще ме убият, ако тя не се погрижи за мен. Тя се самоуби. А те вдигат бунтове в Америка.
– Не разбирам. Тя… какво е направила?
– Това… всичко, което се случи досега – Соня се е опитвала да ме спаси. И след като вече е мъртва, предполагам, че ЦРУ ще тръгнат след мен. А Долтън отиде в Калифорния, за да се опитва да измъкне Пиф – сега тълпа от около двайсет хиляди реконструкционисти атакуват Съдебната палата. – Пръстите му леко уловиха сплетената й коса и ръката му се плъзна по нея. – Няма да изгубим.
– Как можеш да си толкова сигурен?
– Защото след миг ще разкажа на света онова, което ми каза Соня. Даже още по-добре – ще им го покажа. Каква е ползата да имам очи, които работят като камери, ако не мога да записвам с тях важни събития?
– О, господи. Записал си всичко. Дори… дори това.
– Да. Дори това. – Той я пусна. – Хайде. Трябва да се подготвим.
– А какво ще правим с всичките въоръжени хора, които пуснахме по улиците?
Умът му работеше на бързи обороти.
– Ще накарам всеки десети да се присъедини към група, която да събере оръжията на останалите и да ги върне в камионите. Те ще пазят както тях, така и онези, които ще предадат охранителните екипи на Ошикора. Ще дам на всеки указания и чёрт: управлението на града щеше да е много по-лесно, ако нямаше агенти от чужда страна, които да се опитват да ме убият.
Петрович състави едно кратко съобщение и го разпрати първо в Свободната зона, а след това и до новинарските агенции. Към Риджънтс Парк вече пътуваха камери и портативни сателитни чинии. Над главите им се развяваха червени знамена и като че навсякъде имаше хора; всички бяха доволни, че няма да се бият.
Маса се появи отнякъде, метна се върху Петрович, поваляйки го на земята, и легна върху него, разперила ръце и крака като морска звезда.
– Не мърдай.
Маделин държеше пистолета си в ръка, а калашникът на Валентина обхождаше тълпата, прозорците и покривите на сградите от двете страни на пътя. Люси заби червеното си знаме до пътя и го разпъна така, че да прикрие Петрович. Разнесе се единичен изстрел и в знамето цъфна дупка, а куршумът прелетя под протегнатата ръка на Люси. От пътната настилка до главата на Петрович изскочиха искри и Маса веднага го преобърна, за да може да го прикрие с тяло откъм гърба. Един мъж, облечен с гащеризон, извика и падна на земята, притиснал ръка към разширяващото се петно на крака му.
– Стрелец! Всички да залегнат! – изкрещя Маделин.
Онези, които я чуха, започнаха да лягат долу, останалите останаха прави за кратко.
– Майкъл?
[Един момент.]
Люси погледна към дупката. Стисна здраво очи, но не помръдна от мястото си.
[Кресънт Парк. Четиринайсет. Четвърти етаж, третият прозорец отдясно. Шифровани цифрови радиопредавания като онези, които използва стелт костюмът на Маса.]
Петрович не можеше да помръдне.
– Пусни ме да стана. Знам къде се намират.
– Не, кажи ни. Ние ще се оправим с тях.
Тя затегна хватката си и той разбра, че няма да може да отиде никъде без нейно разрешение.
– Изпратих го на костюма ти.
Тя го пусна, погледна към китката си и вдигна ръка.
– Три нагоре, три надясно. Сградата вляво. Прикриващ огън.
Все още не бяха предадени всички оръжия, а съдейки по шума, сякаш не беше предадено нито едно. Терасата се обви в прах от натрошения камък и нито един прозорец не остана здрав.
[Мишената се движи. Надолу по стълбището. Отива към задната част на сградата.]
– Изпращай данните на Маса.
Двете с Валентина вече тичаха, махайки с ръка на войниците си. Всичко изглеждаше хаотично и некоординирано, той нямаше как да прецени точно каква е ситуацията. Ръката на Маделин стискаше скобата на гърба му и тя го понесе като куфар към един от камионите, паркирани край портала, за да намерят прикритие зад него.