— Аз зная — каза тя после, когато заговорих за тези неща, — добре зная, че е така. И въпреки това наистина ще те накарам да се влюбиш в мене, но не бива да се бърза. Засега сме другари, хора, които се надяват да станат приятели, тъй като сме се опознали. Сега и двамата искаме да се учим един от друг и да играем един с друг. Аз ще ти покажа моя малък театър, ще те науча да танцуваш, да бъдеш малко весел и глупав, а ти ще ми откриеш своите мисли и малко от познанията си.
— Ах, Хермине, та аз нямам какво толкова да ти покажа, ти знаеш много повече от мене. Какъв забележителен човек си ти, момиче! Всякога ме разбираш и си на една крачка преди мене. Знача ли аз нещо за тебе? Не съм ли ти досаден?
Тя сведе надолу потъмнял поглед.
— Не обичам да те слушам да говориш така! Помисли за вечерта, когато ти, съсипан и отчаян, изплува от твоята мъка и самотност, пресече моя път и ми стана другар! Защо смяташ тогава те познах и можах да те разбера?
— Защо, Хермине? Кажи ми!
— Защото и аз съм като тебе. Защото и аз съм така сама, както и ти, а живота, хората и себе си мога да обичам и вземам сериозно също толкова малко, колкото и ти. Наистина винаги има по неколцина такива хора, които изискват от живота най-възвишеното и трудно могат да се примирят с неговата глупост и суровост.
— Ох, ти! — извиках дълбоко учуден. — Приятелко, аз те разбирам, никой няма да те разбере по-добре от мене. И въпреки това ти си ми загадка. Ти с такава лекота се справяш с живота, изпитваш такова преклонение към дребните неща и наслади, така владееш изкуството да се живее. Как може ти да страдаш от живота? Как може ти да се отчайваш?
— Аз не се отчайвам, Хари. Но да страдам от живота, о, да, в това имам опит. Ти се учудваш, че не съм щастлива, защото мога да танцувам и така добре да плувам по повърхността на живота. А пък аз, приятелю, се чудя, че ти си толкова разочарован от живота, понеже се чувстваш у дома си в най-хубавите и най-дълбоки неща — в духа, в изкуството, в мислите, — затова ние се привличаме един друг, затова сме като брат и сестра. Аз ще те науча да танцуваш и да играеш, да се смееш и все пак да не си доволен. А от тебе ще науча да мисля, да зная и пак да не съм доволна. Знаеш ли, че ние двамата сме деца на дявола?
— Да, такива сме. Дяволът е духът, а ние сме неговите нещастни деца. Ние сме изпаднали от природата и висим в празнотата. Но сега ми хрумна нещо. В трактата за Степния вълк, за който ти разказах, е написано нещо за това, че е само измислица на Хари, ако той вярва, че има една или две души, че се състои от една или две личности. У всеки човек има десет, сто, хиляда души.
— Това много ми допада — извика Хермине. — При тебе например духовното е много високо развито и затова ти си толкова изостанал във всички други малки изкуства на живота. Мислителят Хари е на сто години, а танцьорът е роден едва преди половин ден. Него сега ще поведем напред и всичките му малки братчета, които са също така невръстни, глупави и неразвити, какъвто е той.
Тя ме гледаше усмихната и попита тихо, с променен глас:
— А как ти се хареса Мария?
— Мария? Коя беше тя?
— Момичето, с което танцува. Хубаво момиче, много хубаво. Ти вече малко се влюби в нея, доколкото мога да забележа.
— Че ти познаваш ли я?
— О, да, ние се познаваме доста добре. Много ли ти се хареса?
— Тя ми допадна и аз се радвам, че беше толкова внимателна към моето танцуване.
— Ех, ако това беше всичко. Ти трябва малко да я поухажваш, Хари. Тя е много хубава и танцува толкова добре, а и вече си влюбен в нея. Вярвам, че ще имаш успех.
— О, това изобщо не засяга честолюбието ми.
— Сега поизлъга малко. Аз, разбира се, знам, че някъде по света имаш любима, с която се виждаш два пъти в годината, за да спориш с нея и тогава. Да, много хубаво от твоя страна е, ако искаш да останеш верен на тази забележителна приятелка, но позволи ми да не го вземам за съвсем сериозно! Изобщо, подозирам те, че приемаш любовта страшно сериозно. Разбира се, можеш да го правиш, да обичаш по своя идеален начин колкото си искаш, твоя работа си е, нямам грижа за това. Но онова, за което ще се погрижа, е да изучиш по-добре малките, леките изкуства и игри в живота, в тази област аз съм ти учителка и ще бъда по-добра наставница от твоята идеална любима, разчитай на това. На теб наистина ти е потребно отново да спиш с някое хубаво момиче, Степни вълко.