Хаджиун кимна.
— В този хълм има жила. Вече сме събрали от сивите камъни. Джелме не позволяваше никой да ги докосва, докато не се върне баща му.
Темуджин видя, че Арслан и синът му слушат.
— Добре сте сторили — веднага каза той. — Арслан ще изработи два меча, каквито не сме и виждали, нали?
Арслан преливаше от щастие да види сина си жив и силен, водач на мъже. Сведе глава.
— Ще ги изработя — рече той.
— А сега, за бащата-небе, да се скрием от този вятър — каза Темуджин. — Мислех, че пролетта вече е дошла.
Хазар сви рамене.
— Толкова далеч на север това си е същинска пролет. Е, аз самият предпочитам по-меко време.
Темуджин погледна към Хазар, Хаджиун, Джелме и Арслан. Бяха чудесни воини и сърцето му радостно трепна при мисълта какво могат да сторят заедно. Беше си у дома.
Хулун имаше отделен гер и едно момиче от семействата на скиталците, което да й помага. Втриваше в кожата си овча мас, когато чу бъркотията. Прислужницата й излезе да види какво става и се върна със зачервено лице и задъхана от студа.
— Синът ти е в лагера, господарке — каза тя.
Хулун изпусна гърнето с мас и избърса ръцете си със стар парцал. Изцъка на момичето да й помогне и навлече дела си. Силата на чувствата й я изненада, сърцето й бе подскочило от новината. Темуджин отново бе оцелял. Тя не беше забравила какво бе сторил в най-черните времена, но той все пак бе неин син. Любовта е странно и сложно нещо, напълно неподвластно на разума.
Когато чу гласа му отвън, Хулун вече се бе овладяла, държеше малката Темулун в скута си и решеше косата й, за да успокои треперещите си ръце. Момиченцето усети странното настроение на майка си и се ококори към отварящата се врата. Темуджин доведе зимата със себе си и в гера нахлуха сняг и щипещ въздух, от който Хулун потръпна. Темулун извика от радост при вида на по-големия си брат, когото не беше виждала отдавна.
Хулун гледаше как Темуджин прегръща сестра си и хвали прекрасна й коса, както винаги. Момиченцето задърдори, а майка му попиваше всяка дума на младия мъж, който събуждаше такива смесени чувства у нея. Независимо дали го осъзнаваше или не, именно той беше синът, за когото бе си мечтал Есугей. Тя знаеше, че Есугей би одобрил смъртта на Бехтер, когато бяха на крачка от гладната смърт. Синовете й бяха наследили безпощадността на баща си, а може би тя бе изкована и от тежкия им живот.
— Радвам се да те видя, сине мой — официално каза Хулун.
Темуджин само се усмихна и се обърна, за да въведе една висока млада жена, следвана от още една. Очите на Хулун се разшириха при вида на деликатните черти на собствения й народ. Жегна я носталгия, изненадваща след толкова много години извън родното племе. Стана, хвана двете момичета за ръцете и ги заведе до печката. Темулун също приближи, навря се помежду им и пожела да узнае кои са.
— Сложи дърва в огъня — обърна се Хулун към прислужницата. — Сигурно сте измръзнали. Коя от вас е Бьорте?
— Аз, майко — срамежливо отвърна Бьорте. — От олхунутите.
— Разбрах го от лицето ти и украсата на дела — отвърна Хулун и се обърна към другата: — А ти, дъще? Как се казваш?
Елуин все още беше зашеметена от мъка, но направи всичко възможно да отговори. Хулун усети нещастието й и импулсивно я прегърна. Заведе ги да седнат и извика да им донесат купи горещ чай. Запушиха устата на Темуджин с торба сладка извара и той седна в ъгъла. Гледаше как олхунутските жени разговарят помежду си и с радост забеляза, че Бьорте започва да се усмихва на спомените на майка му. Хулун разбираше страха им от непознатата обстановка. Самата тя бе изпитала същото навремето. Докато се топлеха, тя ги засипваше с безкрайни въпроси и отново бе заговорила с акцента, който Темуджин познаваше от престоя си сред олхунутите. Странно беше да го чуе от майка си, трябваше да си припомни, че преди появата на Есугей и децата им тя е живяла друг живот.
— Сансар още ли е хан? А как са племенникът ми Коке и баща му Енк?
Бьорте отговаряше с лекота на Хулун, без смущение. Темуджин гледаше гордо, сякаш заслугата беше негова. Майка му като че ли го бе забравила, така че той се настани удобно, кимна на прислужницата за купа чай, прие я с благодарност и примижа от удоволствие, когато топлината се разля в него. Елуин също се включи в разговора и той най-сетне си позволи да се отпусне и да затвори очи.