— Мислех за теб цял ден, докато яздехме — каза той и клекна до нея.
Тя започна да трепери, мразеше се, че показва слабост. Темуджин й беше казал, че е вълчица като него, че може да издържи на всичко. Не извика, когато младият татарин я хвана за крака и я повлече след себе си към мъжете около огъня. Опита да мисли за детството си, как тича сред герите. Но дори тези спомени бяха пълни с ударите на баща й и безразличието на майка й към нейното нещастие. Единственият й хубав спомен бе от деня, когато Темуджин най-сетне беше дошъл за нея, така висок и красив в кожите си, че олхунутите дори не смееха да го погледнат.
Татарите около огъня гледаха с интерес как най-младият развързва краката й. Тя видя похотта в очите им и събра сили да се бори отново. Това нямаше да ги спре, но не можеше да стори нищо друго, освен да запази последната частица от гордостта си. Веднага щом краката й се освободиха, зарита и босият й крак удари немощно младия татарин в гърдите. Той го плесна настрани с мрачен смях.
— С вас е свършено — озъби се тя. — Той ще ви избие до крак.
Най-младият беше пламнал от възбуда и не отговори. Дръпна рязко дела и оголи гърдите й на вечерния студ. Тя започна да се съпротивлява диво и той кимна на един от останалите да му помогне да я укротят. Онзи, който стана, беше дебел и смърдеше. Беше усетила зловонния му дъх предишната нощ. Споменът я задави, а празният й стомах се сви в спазъм. Зарита с цялата си сила и младият изруга.
— Хвани й краката, Аелик — нареди той и разтвори кожуха си.
По-старият посегна да изпълни заповедта и тогава всички чуха стъпките в шумата.
Четирима мъже вървяха към тях сред дърветата. Трима бяха с извадени мечове, а четвъртият бе опънал тетивата на лъка до ухото си.
Татарите реагираха бързо, скочиха на крака и грабнаха оръжията си. Бьорте бе хвърлена обратно на мократа земя и се изправи на колене. Сърцето й затуптя болезнено, когато видя Темуджин, братята му и ковача Арслан. Тичаха леко напред, идеално балансирани за първите удари.
Татарите изреваха предупредително, но от новодошлите не се чуваше нито звук. Темуджин се извъртя от летящото острие и повали татарина с дръжката на меча си. Заби силно крак във врага си и усети как носът се чупи под петата му. Следващият се надигаше от Бьорте и Темуджин не посмя да я погледне, когато онзи се хвърли напред, въоръжен единствено с нож. Остави го да се приближи, но се отмести и ударът се изгуби в дела му. Нанесе свиреп удар с лявата си ръка, отблъсна татарина назад, после замахна с меча през бедрата му и го остави да падне по гръб, крещящ от болка. Ножът падна в листата и Темуджин се обърна задъхан, търсейки нова жертва. Бьорте взе ножа с вързаните си ръце.
Младият татарин лежеше и виеше на земята, размахваше ръце и крака и се опитваше да се изправи. Темуджин се беше насочил към третия татарин и отначало най-младият не видя пълзящата към него Бьорте. После погледът му спря върху нея и младежът отчаяно завъртя глава. Вдигна юмруци, но Бьорте заклещи лявата му ръка с коляно и се опита да забие острието. Свободната му ръка намери гърлото й, силата му все още беше голяма. Тя усети, че зрението й се замъглява, но това нямаше да я спре. Ръката му държеше главата й вдигната нагоре, когато пръстите й напипаха пулсиращото му гърло. Можеше да забие ножа там, но премести ръката си по-нагоре. Той се съпротивляваше, но кръвта изтичаше от краката му. Тя усети, че противникът й отслабва, набра сили.
Намери очите му и заби нокти в тях. Мъжът изпищя. Върхът на ножа се плъзна по лицето му и разряза бузата, преди Бьорте да успее да го натисне с цялата си тежест. Съпротивата му приключи, когато откри очното му гнездо и бръкна в него. Ръката, която стискаше гърлото й, се отпусна безжизнено. Бьорте падна и се помъчи да си поеме дъх. Още усещаше миризмата на мъжа по кожата си и в пристъп на безмълвна ярост завъртя ножа в окото му.
— Мъртъв е — каза Арслан до нея и постави ръка на рамото й. Тя подскочи от докосването като опарена. Вдигна поглед и видя, че очите на по-възрастния мъж бяха изпълнени с мъка. — Вече си в безопасност.
Бьорте не каза нищо и очите й се напълниха със сълзи. Внезапно се върна в реалния свят и звуците от лагера стигнаха до нея. Татарите крещяха от болка и ужас наоколо. Не би могла да иска нещо друго.