Чагатай отпи голяма глътка айраг и млясна с устни.
— Когато баща му бе погребан в небето, Есугей събра воините и ги изведе за много дни. Караше ги да преживяват с няколко шепи храна и вода, колкото да овлажнят гърлото си. Всички, които отидоха на онова пътуване, се върнаха с огън в коремите и вярност в сърцата си. Той им вдъхна гордост и вълците станаха силни и тлъсти от месо и мляко.
Темуджин слушаше как старецът изброява победите на баща му. Паметта на Чагатай бе достатъчно силна, той помнеше всяка дума на баща му и всеки мъж, паднал под неговия меч. Може би броят им бе преувеличен, не можеше да прецени. По-старите воини кимнаха и се усмихваха на спомените, изпразваха меховете с айраг и надаваха одобрителни викове, докато Чагатай съживяваше някогашните битки.
— Тогава старият Еке изгуби три пръста на дясната си ръка — продължи Чагатай. — Есугей ги намери в снега и му ги занесе. Еке го видя какво носи и отсече, че трябва да ги хвърли на кучетата. Есугей му каза, че е по-добре да ги върже за пръчка. Така можел да се чеше с тях.
Хазар се разсмя, попивайки всяка дума заедно с братята си. Това беше историята на племето, на мъжете и на жените, които ги бяха направили такива, каквито са.
Държането на Чагатай се промени, когато за пореден път остави мяха.
— Той остави силни синове след себе си и би искал Бехтер или Темуджин да поведат вълците. Чух приказките в родовете. Чух споровете и обещанията, но ханската кръв тече в тях и ако у вълците има чест, не би трябвало да посрамят хана си след смъртта му. Той ни гледа.
Лагерът потъна в мълчание, но Темуджин чу някои от воините да мърморят одобрително. Усети върху себе си стотиците погледи в озарения от пламъка мрак. Понечи да се изправи, но внезапно в далечината над хълмовете скръбно прозвучаха рогове. Воините се отърсиха от пиянския транс, скочиха бързо на крака и дойдоха на себе си. Елук се появи в края на осветения кръг и изгледа злобно Чагатай. Разказвачът изглеждаше крехък и уморен, магията бе развалена. Вятърът развя бялата му коса и той се обърна към Елук без капка страх. Пред очите на Темуджин Елук кимна отсечено, беше решил нещо. Доведоха коня му, той го възседна с едно сръчно движение и препусна в тъмното, без да се обръща назад.
Роговете бързо замлъкнаха, щом се разбра, че разузнавателният отряд се връща. Появи се Бехтер начело на дузина бойци, стигна до огъня и слезе от коня. Темуджин видя, че доспехите и оръжията им се различават от онези, които познаваше. В светлината на големия огън забеляза разлагащите се глави, завързани за косите към седлото на Бехтер. Внезапно потръпна при вида на отворените уста, които сякаш продължаваха да надават викове. Макар плътта да бе черна и наплюта от мухи, той знаеше, че гледа лицата на убийците.
Освен него единствено майка му бе чула как Есугей прошепва името на врага в гера, но нито тя, нито Темуджин бяха споделили това с някого. Побиха го тръпки, щом чу завърналите се воини да повтарят думата „татари“. Те вдигнаха лъкове и покрити със засъхнала кръв делове, а родовете се насъбраха около тях с ужас и възхищение и посягаха да докоснат разлагащите се лица на мъртъвците.
Бехтер пристъпи в светлината на огъня, сякаш въпросът за лидерството в племето вече е решен. Някога това щеше да бъде горчива сцена за Темуджин, но след всичките си страхове сега той изпита яростно задоволство. Нека брат му вземе властта!
Отначало всички разговаряха на висок глас, чуваха се потресени викове при описанието на онова, което бяха открили. Пет тела гниели на мястото, където бяха устроили засада на хана на вълците. Към синовете на Есугей се насочиха блеснали от възхита и страхопочитание погледи. Но всички млъкнаха, щом Елук приближи и леко скочи от седлото, заставайки срещу братята. Окончателно взел решение, Темуджин пристъпи и застана до рамото на Бехтер, следван от Хазар и Хаджиун. Обърнаха се към Елук и зачакаха да заговори. Може би направиха грешка, но Елук беше могъщ воин и пред него все още изглеждаха малки момчета.
— Баща ти най-сетне си отиде, Бехтер — рече Елук. — Не му беше леко, но вече се свърши.