Бехтер изгледаха дружинника на баща си и усети предизвикателството и опасността. Вдигна глава и заговори, защото разбра, че никога нямаше да бъде по-силен, отколкото в този момент.
— С гордост ще поведа вълците на война — ясно заяви той.
Някои воини нададоха одобрителни викове, но Елук бавно поклати глава и самоувереността му подплаши малцината, които показаха подкрепата си. Отново настъпи тишина и Темуджин откри, че е затаил дъх.
— Аз ще бъда хан — каза Елук. — Решено е.
Бехтер посегна към меча си и очите на Елук блеснаха от радост. Темуджин бе първият, който се вкопчи в ръката на брат си, макар че и Хаджиун реагира бързо.
— Ще те убие — каза Темуджин, когато Бехтер се помъчи да се освободи.
— Или аз ще убия мръсния клетвопрестъпник — озъби се в отговор Бехтер.
Вкопчени един в друг, те не успяха да реагират, когато Елук извади меча си и с един удар с дръжката свали Бехтер на земята. Двамата с Темуджин паднаха с преплетени ръце и крака, а Хаджиун се хвърли невъоръжен срещу дружинника, за да му попречи да убие братята му. Хулун изкрещя от страх зад тях и викът й сякаш препъна Елук. Той се отърси от Хаджиун с едно движение на ръката си, изгледа ги ядно и прибра меча си.
— В чест на баща ви тази нощ не ще пролея кръв — каза той с гневен глас. Вдигна глава и се обърна към останалите. — Вълците потеглят! Няма да остана на земя, опетнена от кръвта на моя хан. Съберете стадата и конете си. Утре по пладне потегляме на юг.
Пристъпи към Хулун и синовете й.
— Вие оставате тук — каза той. — Не желая да се озъртам непрекъснато за ножовете ви. Ще останете и ще отнесете тялото на баща си до хълмовете.
Хулун се олюля леко на вятъра с пребледняло и измъчено лице.
— Оставяш ни да умрем?
Елук сви рамене.
— Умирайте или живейте, но няма да сте с вълците. Решено е.
В този момент Чагатай се надигна зад Елук и Темуджин видя, че старецът сграбчва дружинника за ръката. Елук инстинктивно вдигна меча си, но Чагатай не обърна внимание на голото острие пред лицето си.
— Това е зла постъпка! — гневно изрече той. — Поругаваш честта на един велик мъж, като не оставяш кой да отмъсти на убийците му. Как ще намери покой духът му? Не можеш да оставиш децата му сами в степта. Това е все едно да ги убиеш с ръцете си.
— Махай се, старче. На един хан му се налага да взема тежки решения. Не ще пролея кръвта на деца или жени, но ако умрат от глад, ръцете ми са чисти.
Лицето на Чагатай потъмня и изгубил дар-слово от ярост, той се хвърли напред и заблъска доспехите на дружинника. Ноктите му се забиха в шията на Елук и реакцията беше светкавична. Воинът заби меча си в гърдите на стареца и го блъсна назад. От отворената уста на Чагатай рукна кръв. Хулун рухна на колене, като плачеше и се олюляваше, а синовете й стояха зашеметени. Чуха се крясъци и някои от воините застанаха между Елук и семейството на Есугей с ръце върху дръжките на мечовете. Елук се отърси и плю върху Чагатай, чиято кръв изтичаше в изсъхналата земя.
— Не трябваше да се намесваш, стари глупако — каза той, прибра меча си и сковано се отдалечи.
Воините помогнаха на Хулун да стане, а няколко жени я изпратиха обратно до гера. Всички те извърнаха лица от плачещите деца. Родовете ги изоставяха и те бяха загубени.
Герите на вълците оставиха кръгове отъпкана земя след себе си, покрита с парчета стари кости, скъсана кожа и грънци. Синовете на Есугей стояха до майка си и сестра си и нещастни наблюдаваха заминаването на племето. Елук беше безжалостен. Хулун и синовете й едва успяха да задържат Бехтер, когато дружинникът нареди техният гер и всичко в него да бъде прибрано с останалите. Някои жени заплакаха от жестокостта му, но повечето си замълчаха, а Елук не обърна внимание на никого. Думата на хана бе закон.
Темуджин поклати невярващо глава, докато товареха колите и подкарваха стадата с пръчки и удари. Беше видял, че Елук носи меча на Есугей, докато крачеше из лагера. Бехтер стисна зъби, когато забеляза оръжието, без да крие яростта си. Елук се беше усмихнал, докато минаваше покрай тях, наслаждавайки се на безсилието им. Темуджин се зачуди как дружинникът бе успял да сдържа огромната си амбиция толкова много години. Той я беше усетил, когато Есугей му даде Червената птица, но дори тогава не можеше да повярва, че Елук ще ги предаде. Поклати глава, щом чу писъците на орлетата, чиито криле бяха стегнати здраво за пътуването. Не можеше да го понесе. Образът на проснатото тяло на Чагатай отново и отново се появяваше пред очите му, напомняйки му за изминалата нощ. Старият разказвач щеше да бъде оставен там, където бе паднал, и за момчетата това беше поредното престъпление на Елук.