— Ако искаме да оживеем, трябва да си намерим сух подслон и да тръгнем на лов и риболов — каза тя. — Покажете кой какво има, така че всички да знаем.
Забеляза, че Бехтер се колебае, и се обърна към него.
— Не крий нищо, Бехтер. Всички ще умрем за по-малко от едно обръщане на луната, ако не ловуваме и не се стоплим.
На светло беше по-лесно да намерят място, където дебелата покривка от иглички не беше подгизнала. Хулун свали дела си и потрепери. Всички видяха тъмното мазно петно на мястото, където сестра им бе изпразнила червата си през нощта. Миризмата ги лъхна и накара Хазар да запуши носа си. Хулун не реагира, но устата й се сви в тънка линия. Темуджин видя, че майка им едва се сдържа. Тя простря дела на земята и постави нежно дъщеря си върху него. Движението стресна малкото момиче и то се загледа в братята си с насълзени очи. Мъчително бе да я гледат как трепери.
Бехтер се намръщи, извади един нож от колана си и го остави долу. Хулун провери острието с палец и кимна. Бръкна в собствения си пояс и развърза тежка плитка от конски косъм. Беше я скрила под дела си през последната нощ, докато търсеше нещо, което би им помогнало в предстоящите изпитания. Намотките бяха тънки, но здрави и се присъединиха към ножовете на останалите братя.
Освен ножа си, Темуджин можеше да добави единствено пояса, с който препасваше своя дел. Беше дълъг и добре изплетен. Не се съмняваше, че Хулун ще му намери някакво приложение.
Всички гледаха като омагьосани как Хулун извади от дълбокия джоб на дела си малка кутия от кост. В нея имаше неравно парче стомана и хубав кремък, които бяха оставени настрана едва ли не с благоговение. Тъмножълтата кутия беше прекрасно украсена и Хулун я погали с пръсти.
— Баща ви ми я подари, когато се оженихме — каза тя, взе един камък и разби кутийката на парчета. Всяко парче кост бе остро като бръснач. Подреди ги внимателно, подбра най-добрите и ги вдигна в ръка.
— Това е за рибарска кука, а тези две — за върхове на стрели. Хазар? Вземи връвта и намери камък, за да изработиш куката. Изкопай с ножа си червеи и намери някое закътано място. Днес имаме нужда от твоя късмет.
Хазар взе своята част без следа от обичайната си веселост.
— Ясно — каза той и нави връвта от конски косъм около юмрука си.
— Остави достатъчно за примка — каза му тя, докато той се изправяше. — Ще ни трябва черво и сухожилия за лък.
Обърна се към Бехтер и Темуджин и им даде по едно парче остра кост.
— Вземете ножовете и направете лък от брезата. Виждали сте как се прави.
Бехтер натисна върха на костта в дланта си, за да я пробва.
— Ако имахме рог или конски косми за тетива… — започна той.
Хулун замръзна и погледът й го накара да млъкне.
— Една примка за мармоти няма да ни спаси живота. Не съм казала, че искам лък, с който би се гордял баща ви. Просто направете нещо, с което да можете да убивате. Или искате да легнем в листата и да чакаме студът и гладът да ни убият?
Бехтер се намръщи, раздразнен от това, че го укорява пред всички. Без да поглежда към Темуджин, той взе ножа си и се отдалечи, стиснал здраво парчето кост в юмрука си.
— Мога да закрепя едно острие към пръчка и да направя копие за риба — каза Хаджиун.
Хулун го погледна с благодарност и си пое дълбоко дъх. Взе най-малкия нож и му го подаде.
— Добро момче — каза тя и докосна лицето му. — Баща ви е научил всички ви как да ловувате. Едва ли сте предполагали, че това ще има такова значение, но ще имаме нужда от всичко, което знаете и можете.
Погледна нищожните им притежания върху дрехата и въздъхна.
— Темуге? Мога да запаля огън, ако намериш нещо сухо за горене. Каквото и да е.
Малкото дебело момче стана с трепереща уста. Още не бе започнало да се възстановява от ужаса на новата ситуация. Останалите момчета виждаха, че Хулун е на път да рухне, но за Темуге тя беше здрава като скала и той я прегърна. Тя го остави за миг в обятията си, после го пусна.
— Намери нещо, Темуге. Сестра ти няма да издържи още една нощ без огън.
Темуджин трепна, когато малкото момче избухна в ридания. Хулун не го и погледна и то побягна под високите дървета.