— Не съм хванал нищо. Досега не съм видял риба, по-голяма от пръста ми — прошепна Хазар. — Май не им се ядат червеи.
Двамата загледаха безжизнената стръв във водата. Хаджиун се намръщи замислено.
— Ще ни трябват повече от една-две рибки, ако искаме всички да ядем довечера — каза той.
Хазар изсумтя.
— Ако имаш някаква идея, казвай. Не мога да ги накарам да лапнат въдицата.
Хаджиун дълго не проговори. Двете момчета щяха да се наслаждават на спокойствието, ако не беше болката в коремите им. Накрая Хаджиун стана и започна да сваля оранжевия си пояс. Беше дълъг три алда, колкото трима легнали един след друг мъже. Сигурно нямаше да се сети да го използва, ако Темуджин не беше добавил своя в купчината на Хулун. Хазар го погледна и на устата му заигра усмивка.
— Решил си да поплуваш ли? — попита той.
Хаджиун поклати глава.
— Мрежата ще ни свърши по-добра работа от въдицата. Така ще можем да уловим повече. Мисля си дали не мога да заприщя потока с плата.
Хазар извади разкъсания червей от водата и остави безценната кука.
— Може и да се получи — каза той. — Ще ида нагоре по течението и ще тръгна обратно, като бия по водата с пръчка. Ако успееш да препречиш потока, може и да загребеш няколко рибки.
Момчетата погледнаха с неохота ледената вода. Хаджиун въздъхна и уви плата около ръцете си.
— Хубаво. По-добре е, отколкото да седим и да чакаме — каза той и потръпна, когато нагази във вира.
От студа момчетата охкаха и трепереха, но бързо завързаха краищата на пояса. Един корен им свърши чудесна работа на единия бряг на потока, а една скала — на другия. Това беше повече от достатъчно и Хаджиун забрави студа, когато видя как една малка рибка докосва оранжевата преграда и се стрелка обратно. Хазар отряза ивица от пояса, завърза с нея ножа си за една пръчка и така си направи късо копие.
— Моли се на бащата-небе за няколко по-големи — каза Хазар. — Трябва да се справим.
Хаджиун остана във водата. Мъчеше се да не се тресе прекалено силно, докато брат му се отдалечи и изчезна от поглед. Нямаше нужда да му казва, че трябва да се справят.
Темуджин се опита да вземе лъка от брат си и Бехтер удари кокалчетата на ръката му с дръжката на ножа.
— Остави го — каза раздразнено той.
Темуджин наблюдаваше как по-голямото момче огъва брезата, за да промуши примката на тетивата в единия край. Трепна, очаквайки всеки момент да чуе пукане, което щеше да означава провал на третия им опит. Отначало негодуваше срещу припряността на Бехтер при изработването на оръжието, сякаш дървото и тетивата бяха врагове, които трябваше да се смажат и покорят. Бехтер отблъскваше всеки опит за помощ и едва след като се провали няколко пъти, преглътна и позволи на брат си да държи дървото, докато го огънат. Вторият лък се бе счупил, а първите две тетиви бяха издържали точно колкото да бъдат обтегнати, след което се скъсаха. Слънцето се издигаше над главите им, провалите се трупаха един след друг и страстите се накаляваха.
Изплетоха новата тетива от три тънки ивици, които отрязаха от пояса на Темуджин. Тя беше дебела и тежка и видимо завибрира, когато Бехтер отпусна лъка и трепна в очакване. Не се скъса и момчетата въздъхнаха с облекчение. Бехтер я дръпна с палец и обтегнатата тетива дълбоко избръмча.
— Готови ли са стрелите? — попита той.
— Само едната — отвърна Темуджин и показа правата брезова клонка с острието от кост, прикрепено здраво за дървото. Трябваше му цяла вечност да оформи парчето във форма, която да може да върже така, че деликатният заострен край да се подава от сцепеното дърво. На няколко пъти затаяваше дъх по време на работа. Знаеше, че ако счупи върха, нямаше да намери заместител.
— Дай ми я тогава — протегна ръка Бехтер.
Темуджин поклати глава.
— Направи си сам — каза той и дръпна стрелата. — Тази си е моя.
Видя яростта в очите на Бехтер и си помисли, че брат му ще го удари с току-що изработения лък. Може би го спря единствено времето, което бяха изгубили за направата му, но Бехтер най-сетне кимна.
— Би трябвало да очаквам нещо такова от теб.
Съвсем преднамерено остави лъка по-далеч от Темуджин и намери камък, на който да направи стрелата си. Темуджин стоеше сковано и гледаше, раздразнен, че му се налага да работи с този глупак.