Темуджин присви очи, докато гледаше как Бехтер прибира стрелата и пъха патицата в туниката си. Усети разочарование, защото по-големият му брат опъна вцепенените си мускули и закрачи в неправилната посока нагоре по дерето. Темуджин вдигна ръка към мястото, където се бе скрил Хаджиун, но не можа да го види. Представи си как Бехтер поглъща тлъстата патица на някое усамотено местенце и закопня да го убие на място. Ако имаше мляко и месо в стомаха си, сигурно щеше да тръгне след него, но беше толкова слаб, че единствено засадата можеше да му даде шанс за успех. Отпусна мускулите на краката си, преди да са започнали да се схващат. Стомахът го преряза така силно, че той затвори очи и се преви на две, докато болката отмине. Не смееше да смъкне гащи, докато чака — с острия си нос Бехтер можеше да го надуши. Есугей ги беше научил да си отварят очите на четири и Темуджин не искаше да губи предимството си. Стисна зъби и продължи да чака.
Най-лошото настъпи, когато един див гълъб кацна близо до скритите в мокрите храсти момчета. Темуджин го гледаше в агония. Лесно можеше да го улучи от това разстояние. Птицата не подозираше за присъствието им, а гладът го караше да се присвива, докато се мъчеше да не обръща внимание. Знаеше много добре, че Бехтер вече се връща и че всички птици щяха да се разлетят и да издадат скривалището им, ако застреляше гълъба. Въпреки това не можеше да откъсне поглед от него. Когато той излетя, продължи да гледа след него и чуваше плясъка на крилете му много след като беше заглъхнал.
Бехтер се появи, когато слънцето увисна над дерето и сенките започнаха да се издължават. Темуджин чу стъпките му и излезе от вцепенението. Изненада се, че е минало толкова време, и се запита дали не беше поспал. Тялото му се предаваше, глътка вода от потока нямаше да притъпи мъчителната болка в стомаха му.
Сложи стрелата на тетивата и зачака. Тръсна глава, за да се освободи от замайването и да проясни зрението си. Напомни си, че Бехтер ще го убие, ако не го улучи. Насили тялото си да се съживи, за да продължи да му послужи още малко. Беше трудно, той разтърка яростно очи, за да вижда по-добре. Чуваше Бехтер съвсем наблизо. И тогава моментът настъпи.
Излезе на пътеката само на няколко крачки от Бехтер. Опъна лъка и брат му зяпна към него. Бехтер посегна към ножа си, но Темуджин пусна стрелата и видя как костното острие се забива в гърдите на брат му. В същия момент Хаджиун стреля отзад и вторият удар запрати Бехтер напред.
Голямото момче се олюля и яростно изрева. Извади ножа си и направи стъпка напред, после още една, но краката му се огънаха и той падна по лице върху листата. Двете стрели го бяха улучили точно и Темуджин чу бълбукането и съскането на пробития бял дроб. Не изпитваше никаква жалост. Замаян, пристъпи напред, пусна лъка и взе ножа на Бехтер от пръстите му.
Погледна към ужасеното лице на Хаджиун, физиономията му се изкриви, замахна с ножа, заби острието във врата на Бехтер и отне живота му.
— Свършено е — каза Темуджин, взрян в изцъклените очи на брат си. Не усещаше ръцете си, но претърси дела и туниката на Бехтер за патицата. Нямаше я. Темуджин изрита трупа и се отдалечи със залитане от него. Беше толкова замаян, че се уплаши да не припадне. Опря чело в хладното стъбло на една бреза и зачака сърцето му да се поуспокои.
Чу стъпките на Хаджиун. Листата тихо шумоляха под краката му, докато минаваше покрай тялото на брат им. Темуджин отвори очи.
— Дано Хазар да е намерил нещо за ядене — каза той. Хаджиун не отговори, Темуджин взе оръжията на Бехтер и сложи лъка му през рамо.
— Ако останалите видят ножа на Бехтер, ще разберат какво е станало — каза с прекършен глас Хаджиун.
Темуджин протегна ръка и го задържа за врата, успокоявайки колкото него, толкова и самия себе си. Долавяше паниката у Хаджиун и сам усещаше първите й признаци. Не беше мислил какво ще се случи, след като убие врага. Бехтер нямаше да може да отмъсти, нямаше да си възвърне бащините гери и стада. Щеше да изгние там, където бе паднал. Едва сега Темуджин започна да осъзнава какво е сторил и почти не можеше да повярва. Странното настроение отпреди изстрела беше изчезнало, на негово място имаше само слабост и глад.