Дали още първата зима бе прибрала онези кльощави деца и майка им? Странно бе да се връща по места с толкова много спомени. Лагерът за момента беше временен, колкото конете им да натрупат отново сланина от хубавата трева. След месец щяха да се върнат в земите около Червения хълм. Елук беше чул, че олхунутите също са се върнали в района, и бе повел вълците на север с определени, макар и не напълно оформени мечти за завоевания. Айрагът сгорещяваше кръвта му и го караше да копнее за битка или за чакащата в гера му жена.
Пое дълбоко въздух, за да се наслади на ледения въздух. Беше жадувал за студа през влажните нощи на юг, когато кожата му се зачервяваше от ухапвания и странни паразити, които трябваше да изважда с върха на ножа. Въздухът на север изглеждаше по-чист и болестта с кашлицата вече започна да отшумява сред племето. Един старец и две деца умряха и бяха оставени на ястребите, но вълците бяха радостни, че се връщат отново към познатите им земи.
— Толуй! — извика Елук, макар че идеята му не беше напълно оформена. Погледна настрани и видя, че дружинникът му става от земята и застава до него. Елук гледаше кланящата се масивна фигура и усети същото чувство на задоволство, каквото изпитваше при вида на умножените им стада. Вълците се бяха справили добре при последния голям събор на племената, спечелиха две от късите състезания и изгубиха най-дългото само с една дължина на коня. Стрелците му бяха почетени, а двама от дружинниците му се бяха преборили до последния решаващ етап. Толуй беше стигнал до петия тур и бе получил прозвището Сокол, преди да го победи един от найманите. За награда Елук го бе направил дружинник и след още година-две можеше да се обзаложи, че Толуй ще победи всичките си противници. Могъщият млад мъж му беше предан. Неслучайно сега Елук повика човек, когото беше издигнал със собствените си ръце.
— Ти беше още момче, когато за последен път бяхме тук на север — каза Елук. Толуй кимна, а тъмните му очи останаха безизразни. — Беше в деня, когато оставихме децата и жената на стария хан.
— Видях това, но за тях нямаше място — отвърна Толуй с дълбок и уверен глас.
Елук се усмихна.
— Точно така. За тях вече нямаше място. Станахме богати, откакто отидохме на юг. Бащата-небе благослови всички ни.
Толуй не отговори и докато Елук обмисляше какво да направи се възцари тишина. Това бяха само призраци и стари рани, но той все още сънуваше Хулун и се будеше, плувнал в пот. Понякога тя се извиваше гола под него и тогава виждаше как костите й пробиват плътта. Земите около старата планина съживяваха миналото от пепелта.
— Вземи двама души, на които можеш да се довериш — каза Елук.
Докато се издигаше над хана си, Толуй се изпъна още повече, изгарящ от желание да му угоди.
— Къде ни пращаш? — попита той и зачака отговора, докато Елук пълнеше устата си с айраг и преглъщаше.
— Върни се до старите ловни полета — каза най-сетне той. — Виж дали някой от тях е останал жив.
— Да ги убия ли? — попита Толуй.
В гласа му имаше само любопитство и Елук почеса замислено подутия си корем. До него беше мечът, който някога бе принадлежал на Есугей. Няколко сръчни удара с него щяха да бъдат подходящ завършек на всичко това.
— Ако са оцелели, сигурно живеят като животни. Прави с тях каквото пожелаеш. — Замълча за момент и се загледа в пламъците, спомняйки си предизвикателството на Бехтер и Темуджин. — Ако откриеш най-големите момчета, доведи ги тук. Ще им покажа какви са станали вълците под предводителството на силен хан, преди да ги предадем на птиците и духовете.
Толуй сведе тежката си глава и промърмори: „Твоя воля“, преди да се отдалечи, за да събере спътниците си. Елук го гледаше на светлината на огъня как крачи с твърди, уверени стъпки. Племето бе забравило децата на Есугей. Понякога му се струваше, че той бе единственият, който си спомня.
Толуй тръгна от лагера с Басан и Унеген. И двамата му спътници наближаваха трийсетте, но не бяха родени водачи като него. Толуй се радваше на силата си и макар да бе видял едва осемнадесет зими, знаеше, че те се боят от нрава му. Могъщият млад дружинник пращеше от здраве и се наслаждаваше на нервните погледи на по-възрастните мъже. Виждаше как се движат предпазливо в най-студените месеци и как пазят коленете си. Самият Толуй можеше да се събуди и моментално да скочи, готов за работа или бой, горд с младостта си.