Единствено Елук не се поколеба и когато Толуй го предизвика да се борят, ханът го хвърли така силно на земята, че му счупи два пръста и едно ребро. Толуй изпитваше някаква извратена гордост от това, че следва единствения мъж, който му съперничеше по сила. Сред вълците нямаше по-верен на хана от него.
През първите три дни яздеха, без да продумат. По-възрастните воини предпазливо стояха на разстояние от любимеца на Елук, знаейки много добре колко бързо се променя настроението му. Разузнаха земите чак до Червения хълм и видяха, че тревата е израснала тлъста и сладка, сякаш очакваше стадата на племето. Това беше добра земя и никое друго племе не я бе заело за този сезон. Само неколцина пастири в далечината разваляха илюзията, че са напълно сами в огромната степ.
На дванадесетия ден видяха до една река самотен гер и препуснаха към него. Толуй извика: „Нохой хор“, за да накара скитащите пастири да задържат кучетата си, после скочи на меката земя, отиде до ниската врата и се вмъкна вътре. Басан и Унеген се спогледаха с напрегнати и студени физиономии, преди да го последват. Двамата мъже се познаваха от деца, още преди Есугей да застане начело на вълците. Обидно им беше да бъдат водени от арогантния младок, но не искаха да пропуснат възможността да разберат какво е станало с онези, които бяха изоставили навремето.
Толуй прие купата солен чай с мляко в огромните си ръце, седна на старото легло и засърба шумно. Двамата мъже го последваха, след като сведоха глави пред пастира и съпругата му, които наблюдаваха непознатите с нескрит ужас от другия край на дома си.
— Няма от какво да се боите — каза им Басан, докато приемаше чая, и си спечели презрителния поглед на Толуй. Младият дружинник не даваше пет пари за никого, който не е от вълците.
— Търсим една жена с петима сина и дъщеря — каза Толуй. Дълбокият му глас прозвуча прекалено силно в малкия гер. Жената на пастира вдигна уплашено очи и Басан и Унеген усетиха, че пулсът им се ускорява.
Толуй също бе забелязал реакцията.
— Познавате ли ги? — попита той и се наведе напред.
Пастирът се дръпна назад, явно сплашен от мощното туловище на непознатия воин. Поклати глава.
— Чували сме за тях, но не знаем къде са — каза той.
Толуй задържа поглед върху него, без да помръдва. Устата му леко се отвори, разкривайки бели зъби. В гера бе влязла заплаха и всички я усетиха.
Преди някой да успее да каже каквото и да било, през вратата влетя малко момче и рязко спря при вида на непознатите в дома си.
— Видях конете — каза то и се огледа с широки, тъмни очи.
Толуй се засмя и преди някой да успее да помръдне, хвана детето и го сложи на коляното си, после го обърна с главата надолу и го залюля. Момчето захихика, но изражението на Толуй бе студено, а пастирът и жена му се вцепениха от ужас.
— Трябва да ги намерим — каза Толуй през смеха на момчето. Задържа го без видимо усилие в протегнатите си ръце и го обърна да стъпи върху коляното му.
— Хайде пак! — каза останалото без дъх дете.
Толуй видя, че майката понечи да стане, но и мъжът й я хвана за ръката.
— Познавате ги — уверено заяви Толуй. — Кажете ни къде са и ще си идем.
Отново завъртя сина им с главата надолу, без да обръща внимание на доволните викове. Наклони глава настрани и проследим реакцията им. Лицето на майката посърна.
— На един ден път на север има жена с момчета. Лагерът им е малък, само два гера и няколко понита. Мирни хора са — почти прошепна тя.
Толуй кимна, наслаждавайки се на властта, която имаше върху нея, а синът й се смееше в ръцете му, без да подозира какво става. Положението стана нетърпимо, той остави детето на пода и го бутна към родителите му. Майката прегърна сина си и затвори очи, без да го пуска.
— Ако лъжете, ще се върна — каза Толуй. Заплахата личеше ясно в черните му очи и в ръцете, които можеха с лекота да счупят гръбнака на детето. Пастирът не смееше да погледне Толуй и остана със забит в краката поглед, докато той и спътниците му излизаха.
Качиха се на конете и Толуй видя иззад гера бавно да излиза едро куче. Животното беше прекалено старо, за да може да ловува, и се загледа в непознатите с белезникави очи, по които личеше, че е почти сляпо. Толуй оголи зъби и кучето отвърна с дълбоко гърлено ръмжене. Воинът се изсмя и опъна лъка си с плавно сигурно движение, Басан изгледа намръщено как Толуй пуска стрелата си в гърлото на животното. Кучето се сгърчи и заиздава кашлящи звуци.