Всички започнаха да губят сили без храна. На втория ден Басан остана да пази Темуджин, а Толуй взе лъка си и тръгна към дърветата на един хребет. Темуджин бе очаквал този шанс и Басан усети желанието му преди още да бе отворил уста.
— Няма да те пусна, Темуджин. Не. Не ме моли за това — каза той.
Гърдите на Темуджин се свиха, сякаш надеждата го напускаше заедно с дъха му.
— Не му каза къде съм се скрил — промърмори той.
Басан пламна и извърна поглед.
— Трябваше да го сторя. Дадох ти един шанс в памет на баща ти, но Толуй така или иначе те откри. Ако не беше тъмно, може би щеше да разбере какво съм направил.
— Нямаше да разбере. Толуй е идиот — каза Темуджин.
Басан се усмихна. Толуй се издигаше и нравът му ставаше легендарен сред вълците. Отдавна не бе чувал някой да се осмелява да го обижда гласно дори зад гърба му. Темуджин му напомни, че светът не се изчерпва единствено с вълците. Когато заговори, в гласа му се долавяше горчивина.
— Казват, че вълците са силни, Темуджин… с хора като Толуй. Елук издигна нови мъже за свои дружинници. Мъже без чест. Кара ни да коленичим пред него, а ако някой го разсмее, донесе му елен или нападне чуждо семейство, Елук му подхвърля мях черен айраг като на послушно куче.
Басан говореше, загледан в хълмовете:
— Баща ти никога не ни е карал да коленичим — тихо каза той. — Бях готов да дам живота си за Есугей, без изобщо да се замисля, но той никога не ме е карал да се чувствам по-долу от него.
Това бе твърде дълга реч за мълчаливия му съплеменник, но Темуджин го слушаше, защото знаеше колко е важно да има Басан за свой съюзник. Нямаше друг като него сред вълците. Искаше отново да го помоли за помощ, но Басан говореше сериозно. Чувството му за чест не му позволяваше да пусне Темуджин, след като вече е заловен. Темуджин прие това, макар че откритите степи го зовяха и копнееше да се спаси от отвратителната смърт, която му бе замислил Елук. Много добре знаеше, че не може да очаква милост втори път, особено след като Елук е затвърдил позицията си. Заговори, като подбираше внимателно думите си. Басан трябваше да си спомни, че той не е просто един пленник.
— Баща ми беше роден да управлява, Басан. Вървеше леко с мъжете, на които се доверяваше. Елук не е толкова… уверен в себе си. Не може и да бъде. Не извинявам това, което стори, но го разбирам, както разбирам и защо е избрал хора като Толуй за помощници. Слабостта им ги прави жестоки, а понякога такива хора стават свирепи воини.
Видя, че Басан се отпуска и се бори с желанието си, сякаш Темуджин вече не беше негов пленник.
— Може би точно това е видял Елук в Толуй — продължи замислено Темуджин. — Аз не съм го виждал в бой, но е възможно да задушава страха си с прояви на смелост.
Ако наистина не го вярваше, нямаше да го каже. Онзи Толуй, когото познаваше като момче, бе самохвалко, който най-вероятно щеше да побегне с рев, ако случайно се удари. Темуджин скри удоволствието си зад студената маска, когато Басан си спомни и загледа загрижено.
— Баща ти не би го направил свой дружинник — поклати глава Басан. — Най-голямата чест в живота ми беше да бъда избран от Есугей. За мен това означаваше повече от силата и доспехите, за да нападам слаби семейства и да отмъквам стадата им. Означаваше…
Млъкна и се отърси, сякаш за да се освободи от спомените си. Темуджин не посмя да го притиска повече. Дълго време седяха в мълчание. После Басан въздъхна.
— С баща ти щях да съм горд — промърмори той едва ли не на себе си. — Ние носехме възмездие и смърт на нашите врагове, но не и на родовете, не на самите вълци. Елук ни кара да се перчим из герите с доспехите си и вече не правим плъст от вълната и не обяздваме понита. Оставя ни да дебелеем и да се изнежваме от подаръци. Младите не знаят друго, но някога аз бях строен, силен и сигурен, Темуджин. Спомням си какво беше да яздим с Есугей срещу татарите.