Арслан въздъхна, спомни си старата болка.
— Беше отдавна и бях много млад. Но да, така беше. Ханът беше жесток човек. Прие предизвикателството ми, но преди това се прибра в гера си. После се бихме и аз го убих, но когато отидох да успокоя съпругата си, открих, че й е прерязал гърлото. Стара, тежка история, не се бях сещал за нея от много години.
Очите на Арслан бяха помръкнали от мъка и Елук не му повярва.
— Чух за това дори на юг, където въздухът е горещ и влажен. Ако ти наистина си онзи мъж, казват, че си много сръчен с меча. Вярно ли е?
— Историите винаги преувеличават — сви рамене Арслан. — Може и да съм бил навремето. Сега синът ми е по-добър от мен. Все пак си нося духалата и мога да построя ковачница. Имам умения и все още мога да правя оръжия. Срещнах Есугей, когато беше излязъл на лов с ястреба си. Той видя, че мога да бъда ценен за родовете му, и ми предложи да скъсаме традицията, да ни върне отново в племето. — Арслан замълча за момент, загледан назад в миналото. — Бях сам и на път да се отчая съвсем, когато той ме намери. Съпругата ми беше отнета от друг, и не ми се живееше. Той ми предложи закрилата на вълците, ако успея да я измъкна заедно със сина си. Беше велик мъж, така мисля аз.
— Аз съм по-велик — отвърна Елук, раздразнен, че чува хвалебствия за Есугей в собствения си гер. — Ако наистина притежаваш уменията, за които говориш, вълците пак ще те приемат с почести.
Дълго време Арслан не отговори, но не извърна поглед. Елук усети, че напрежението в гера расте и се насили да не посяга към дръжката на меча. Забеляза, че Червената птица завъртя глава под качулката, усетила обтегнатата обстановка.
— Дадох обет на Есугей и наследниците му — каза Арслан.
Елук изсумтя.
— Нима аз не съм хан? Вълците са мои, а ти си се предложил на тях. Приемам и двама ви и ще ви дам гер, овце, сол и закрила.
Отново се възцари мълчание. То стана неудобно и на Елук му се прииска да изругае. После Арслан кимна и склони глава.
— Оказваш ни голяма чест — отвърна той.
Елук се усмихна.
— Значи е решено. Идваш точно когато имам нужда от добри оръжия. Синът ти ще стане мой дружинник, ако е така бърз с меча, както казваш. Ще тръгнем на война с остриетата от твоята ковачница. Вярвай ми, щом казвам, че е време вълците да се надигнат.
В плесенясалия сумрак на новия гер Джелме се обърна към баща си. Гледаше да говори тихо.
— Значи оставаме?
Невидим в тъмното, баща му поклати глава. Наоколо можеше да има любопитни уши и той сниши глас до едва различим шепот.
— Не. Този мъж, който се нарича хан, е просто джафкащо куче с кръв по ръцете си. Можеш ли да си представиш, че ще служа на някой като хана на найманите? Есугей бе човек на честта. Мъж, когото бих последвал без съжаление. Откри ме, докато берях див лук, въоръжен само с едно малко ножче. Можеше да вземе всичко, което притежавах, но не го направи.
— Щял си да го убиеш, ако се беше опитал — каза Джелме и се усмихна в мрака. Беше виждал как се бие баща му и знаеше, че дори и с голи ръце, лесно би се справил с повечето въоръжени с мечове воини.
— Може би щях да го изненадам, но той не го знаеше — отвърна Арслан без признак на гордост. — Ловуваше сам и почувствах, че не желае компания, но въпреки това ми оказа чест. Раздели с мен месо и сол. — Арслан въздъхна при спомена. — Харесах го. Съжалявам, че е напуснал степите. Този Елук е слаб, Есугей беше силен. Прекрасните ми мечове не са за ръцете на Елук.
— Знаех си — каза Джелме. — Не си се клел на него, така че го предположих. Той дори не те слушаше. Глупак е, но много добре знаеш, че няма да ни пусне да си идем.
— Не, няма — съгласи се Арслан. — Трябваше да се вслушам в приказките за новия хан. Не биваше да те излагам на опасност.
Джелме изсумтя.
— Какво друго бих могъл да сторя, татко? Мястото ми е до теб. — Той се замисли за момент. — Да го предизвикам ли?
— Не! — рязко прошепна Арслан. — Да предизвикваш мъж, способен да остави малки деца да замръзнат с майка си в степта? Ще заповяда да те обезглавят, без дори да извади собствения си меч. Направихме грешка, че дойдохме тук, така че единственото, което ни остава, е да изчакаме удобен момент, за да си тръгнем. Ще започна да строя ковачницата с нови глинени тухли и това ще отнеме време. Ще те пращам за дърва и билки, за всичко, за да те държа по-далеч от лагера. Научи имената на стражите и се погрижи да свикнат, че излизаш да събираш разни неща. Намери място, където да трупаме припаси, а в подходящ момент аз ще изведа понитата навън.