Не можеше да погледне Темуджин в очите, докато говореше, но съпротивата на момчето бързо изчезна под силните ръце на баща му. То се измъкна, побърза да се сгуши в обятията на майка си и ги загледа оттам.
Темуджин прочисти гърлото си.
— Духът на баща ми ни наблюдава — промърмори той, виждайки дъха си като пара в студа. — Оказваш му чест, като ме спасяваш.
— А сега тръгвай с мен — смутен каза Басан. — Не говори с никого и ще помислят, че си някой от стражите по хълмовете.
Отвори вратата и Темуджин се пъхна през нея. Зарастващите рани го боляха. Под плътния зимен дел на Басан носеше чиста туника и гамаши. Най-лошите му рани бяха бинтовани под дебелото облекло. Далеч не бе излекуван, но копнееше да седне в седлото. Щеше да намери свое племе сред скиталците в равнините и вълците нямаше да го хванат отново.
Басан нарочно вървеше бавно през лагера с надеждата, че мракът ще скрие самоличността на спътника му, ако някой се окаже толкова глупав да излезе на студа. Имаше вероятност да забележат, че се връща без кобилата, но нямаше друг избор. Не след дълго герите останаха зад тях. Никой не ги беше спрял. Двамата мъже вървяха мълчаливо и водеха понито за повода, докато лагерът на вълците не остана далеч назад. Беше късно и Басан щеше доста да се изпоти, за да се върне до поста си, без да предизвика коментари. Стигнаха сянката на един хълм и той подаде повода на Темуджин.
— Вторият ми лък е увит и прибран тук — каза той и потупа завързания за седлото вързоп. — Има малко храна, но съм ти сложил и две стрели, за да ловуваш, когато ти се наложи. Продължи пеша, докато не се отдалечиш достатъчно, защото съгледвачите ще чуят тропота на копита. Стой в сянката на хълмовете колкото можеш по-дълго.
Темуджин кимна и се пресегна да потупа дружинника по ръката. Този мъж го бе заловил с Толуй, а после спаси живота му, като изложи на риск собственото си семейство. Не го разбираше, но му беше благодарен.
— Оглеждай хоризонта за мен, Басан — каза той. — Имам сметки за уреждане с вълците.
Басан го погледна и отново видя решителността, която смразяващо му напомни за младия Есугей.
— Сякаш баща ти говори — каза той и внезапно потрепери.
Темуджин го изгледа дълго и го потупа по рамото.
— Когато се видим отново, обещавам, че семейството ти ще бъде в безопасност — каза той и изцъка с език, за да накара кобилата да потегли. Басан дълго гледа след него, после се сети, че закъснява, и се затича. Когато Темуджин излезеше от сянката на хълма, щеше да го види само дружинникът, но рогът му щеше да остане безмълвен.
19.
Седнал самичък на полегатия склон, Хаджиун изяде мъничко твърд хляб и последното парче овнешко с подправки. Двамата с Хазар бяха успели да съберат по-голямата част от пръснатото от Толуй стадо и Хулун му беше опушила достатъчно месо, за да издържи много самотни дни в очакване на брат си. Но въпреки опитите му да пести храната, припасите бързо се стопяваха. Той знаеше, че на следващия ден ще му се наложи да лови мармоти и птици, ако не иска да гладува.
Докато дъвчеше сушеното месо, усети, че близките му липсват, и се запита дали са все още живи. Знаеше много добре, че семействата на скиталците са уязвими в степта, дори и да се движеха нощем. Както братята навремето бяха устроили засада на двамата пастири, така и те самите можеха да бъдат нападнати заради овцете и козите или заради понитата, които яздеха. Хаджиун не се съмняваше, че Хазар ще се представи повече от добре, но срещу двама или трима воини, излезли да плячкосват, резултатът можеше да бъде само един.
Хаджиун въздъхна, отвратен от начина, по който светът се бе обърнал срещу тях. Когато Темуджин беше тук, животът им не беше изпълнен с непрекъснат страх от всеки непознат. Присъствието на брат му го караше да се чувства някак по-висок и да си спомня времето, когато Есугей беше жив. Сега Хаджиун се страхуваше за всички и докато дните минаваха, въображението му започна да рисува какви ли не ужасни кървави картини.
Трудно му беше да бъде сам. Когато Хулун поведе последните си три деца на запад, Хаджиун изпита необичайно чувство. Като малък той бе стоял много нощи на стража, наблизо винаги имаше някой възрастен воин, който го следеше да не заспи. Дори онези дълги часове не го бяха подготвили за ужасната самота в пустата степ. Знаеше, че е възможно никога вече да не види семейството си, майка си или Темуджин. Тревното море беше невъобразимо грамадно. Ако те бяха мъртви, може би дори нямаше да намери костите им.