— Твои са, хане мой — отвърнаха в хор двамата мъже.
— Тогава сме роднини и едно племе — изненада ги Темуджин. — Наричам ви мои братя и сме един народ.
Арслан и Джелме вдигнаха глави, поразени от тона му и от смисъла на неговите думи. Вятърът от планините се засили. Темуджин обърна глава в посоката, където се криеше семейството му. Знаеше, че ще намери племето си сред онези, които всички презират, сред скиталците и пастирите. Сред хора като убития от Толуй Оргуз. Те бяха малцина, но бяха калени в огън. Бяха прокудени и жадуваха същото, за което жадуваше и той — за племе и за възможност да отмъстят на света, който ги бе изоставил.
— Започна се — прошепна Темуджин. — Достатъчно се крих. Нека сега те се крият от мен.
Хаджиун видя яздещите на юг трима мъже, но не знаеше кои са. Внимателно проследи курса им и отстъпи назад в дерето с готов лък и колчан. Познаваше гънките на това място като пръстите на ръката си и се втурна по вътрешните склонове, прескачайки паднали дървета и стари дънери, докато не се задъха.
Зае позиция близо до мястото, откъдето конниците щяха да минат, и се скри добре в храсталаците. Усети убиеца в себе си и се приготви. Ако Толуй и Басан се бяха върнали с пленника си, щеше да рискува два изстрела на далечно разстояние и да се довери на уменията си. Беше тренирал за това и нито Хазар, нито Темуджин можеха да му съперничат с лъка. Зачака мълчаливо тропота на копита, готов да убива.
Те наближиха и сърцето на Хаджиун бясно заби, щом разпозна брат си. Видът на живия Темуджин беше достатъчен да повдигне помръкналия му в самотните дни дух. Стисна устни и се усети, че е промърморил името на брат си на глас. Прекалено дълго съм бил сам, помисли си той и се прицели в по-възрастния от двамата, които яздеха с Темуджин.
Поколеба се, зоркият му поглед регистрираше всяка подробност. Темуджин седеше изправен в седлото, не се виждаше да е вързан или юздите на коня му да са у някого от другите двама. Нима вярваха, че пленникът им няма да препусне при най-малкия шанс за свобода? Нещо не беше наред и Хаджиун хвана по-здраво лъка. Мощните мускули на раменете му започваха да треперят. Нямаше — не можеше — да им позволи да минат, но ако стреляше предупредително, щеше да изгуби шанса си да ги убие бързо. И двамата бяха въоръжени с лъкове, но те не бяха обтегнати. Не яздеха като хора, които се намират на враждебна територия. Хаджиун видя, че имат дълги мечове като онзи, който бе носил Есугей. Не разбираше нищо и докато се колебаеше, тримата се изравниха с позицията му сред дърветата.
Реши да рискува.
— Темуджин! — изрева Хаджиун, изправи се и опъна тетивата до ухото си.
Темуджин забеляза фигурата с периферното си зрение.
— Спри! Спри, Хаджиун! — извика той, вдигна ръце и замаха.
Двамата непознати изчезнаха за миг, по-бързи и от котки.
Скочиха от другата страна на понитата, за да ги използват като щит срещу нападателя. Хаджиун издиша с облекчение, когато Темуджин му кимна и се спеши с ужасяваща непохватност.
Сърцето му прескочи при тази гледка. Вълците бяха ранили брат му, но той бе тук и в безопасност. Темуджин видимо куцаше, докато тичаха един към друг. Хаджиун го прегърна, неспособен да сдържа чувствата си. Всичко щеше да бъде наред.
— Не знаех дали сте приятели или врагове — задъхано каза Хаджиун.
Темуджин кимна и го потупа успокоително по врата.
— Дружинници са, братко — каза той. — Арслан и Джелме, те ме измъкнаха от плена. Пратени са при нас от духа на баща ни.
Хаджиун се обърна към приближаващите мъже.
— Тогава сте добре дошли в лагера ми — каза той. — Имам две патици, ако сте гладни. А сега искам да чуя историята.
Темуджин кимна и Хаджиун осъзна, че не се бе усмихвал, откакто го видя за първи път. Брат му се беше променил. Беше станал по-мрачен от тежестта на преживяното.
— Ще нощуваме тук — потвърди Темуджин. — Но къде са майка ни и останалите?
— Поеха на запад. Останах да чакам в случай, че успееш да се върнеш. Аз… почти се готвех да тръгвам. Бях изгубил надежда, че ще те видя отново.
Темуджин изсумтя.
— Никога не губи вяра в мен, малки братко. Думата ми е желязо и винаги ще се връщам у дома.
Хаджиун изненадан откри, че очите му се насълзяват. Примигна, смутен от присъствието на непознатите. Дълго беше живял сам и напълно беше забравил студената маска. Помъчи се да овладее чувствата си.