А когато вече си мислеше, че най-накрая е приключила, чу познат глас в ухото си.
– Когато свършиш тук – рече Филип, – ще дойдеш ли с мен? Има една жена ето там, казва се Гуилхемета. Много е болна.
– Сеньор, мислех, че повече няма да ви видя.
– Ами мислела си погрешно. Сега ще дойдеш ли е мен?
Фабрисия се съгласи. Погледна към облечените си в ръкавици ръце. Днес не я боляха толкова много и по вълната нямаше засъхнала кръв. Запита се какво ли означава това.
Хората от Монтайе ги наблюдаваха как напускат: свещеникът на своето муле и любовницата му, която вървеше до него, зад тях неколцина поддръжници, католици, които бяха прекалено набожни или прекалено изплашени, за да останат. Някой се провикна:
– За пръв път виждам магаре магаре да язди!
Разнесоха се присмех и подигравки.
Една жена, по-дръзка от другите, които я заобикаляха, отметна глава и се изплю в лицето на свещеника. Слюнката ѝ потече по качулката му.
Вратите се отвориха и през тях се видяха красивата гледка от билото надолу под града и ярките бойни знамена и шатри в лагера на кръстоносците. Вече подготвяха обсадните си машини.
– Всички сте прокълнати! – извика свещеникът като последна благословия към тях.
Вратите хлопнаха зад него.
Анселм поклати глава.
– Такива свещеници ме карат да се срамувам – каза той на Фабрисия.
Върнаха се пак в църквата. Елионор седеше между отец Витал и неговия сосиус и разговаряха шепнешком.
– Какво искат? – попита го Фабрисия.
– Майка ти пожела да приеме утешение – отговори ѝ той.
– Иска да бъде ръкоположена като добра жена.
– Защо?
Той поклати глава.
– Каза ми, че иска да умре в своята вяра, а аз ѝ отвърнах, че няма да ѝ преча. Как се преобърна светът за нас, зайче!
Фабрисия помисли, че знае за какво ѝ говори; преди три години той беше член на гилдията в Тулуза с хубава къща и дъщеря за женене.
А сега.
– Не иска да чака до смъртния си час, за да стане съвършена – продължи той. – Казва, че иска да пречисти душата си и да живее според Обреда. Майка ти е еретичка от много години, Фабрисия, знаеш го. Винаги е била честна жена и сега иска да постъпи възможно най-почтено.
Той огледа църквата. Посветил беше живота си на изграждането на Божи домове като този. Сега светците, според чийто пример беше живял, до един ги нямаше, нямаше го и кръстът, беше в каруцата, която следваше напусналия града свещеник. Дори съпругата му се готвеше да стане еретичка.
– Мисля, че това е краят на света – рече Анселм.
LXXIV
ФАБРИСИЯ И ЕЛИОНОР седяха, подпрели гърбове до стената на нефа и вперили поглед в светците, изрисувани по стените на колоните, чийто пурпурен и златист цвят се лющеше. Само те бяха останали от старите икони. При олтара малка тълпа се беше насъбрала около отец Витал, стояха на колене и се молеха с "Отче наш".
– Татко те обича – рече Фабрисия.
Елионор протегна ръка и улови нейната.
– Не исках да го наранявам с постъпката си, нито теб. Трябваше да приема утешението много отдавна, но не го направих заради семейството си. Но вече изпълних дълга си и към двамата, сега трябва да последвам съвестта си.
– Но защо сега?
– Уморена съм от света, Фабрисия. Някога мислех, че трябва да приема утешението чак преди смъртта си. Но какво ще стане, ако умра внезапно, ако няма време? Не искам отново да се връщам към този свят въпреки всичката радост, която ти и баща ти ми дадохте.
– Ще станеш ли проповедничка като тях?
– Ако някак преживеем това – да, ще стана проповедничка и ще проповядвам, както прави отец Витал.
Фабрисия оброни глава.
– Не разбирам защо двамата с баща ти толкова настоявате да сте римокатолици, защо се държите за нелепиците, в които вярват. Бебета, родени от девици, и мъртви, които възкръсват! Наистина ли някой си мисли, че тези стари кости някой ден ще изпукат, оживели, след като са лежали в земята?
– Не знам, може би си права. Но да го оставяш сам след всичките тези години заедно, не ми се струва чак толкова добра и свята постъпка, мамо.
Елионор стисна ръката ѝ.
– Моля те, Фабрисия. Остави ме. Душата ми копнее за небето.
Фабрисия трепна и отдръпна ръката си.
– Прости ми – рече Елионор. – Отнесох се. Как са раните ти?
– Малко по-добре са.
Свали ръкавиците си. Изненада се, като видя превръзките чисти за пръв път от месеци. Кръвта беше спряла да се просмуква в тях.