Филип хукна към нея по парапета с дузина въоръжени мъже зад себе си. Нареди им да се качват по стълбите.
– Махай се оттук! – ревна ѝ той. – Надвиват ни! Махай се веднага!
Трима кръстоносци спуснаха дървена стълба от по-високото ниво. Филип се хвърли срещу тях и те се отдръпнаха. Нито един от тримата не му беше равен поединично, тя го виждаше, защото нямаха доспехи, а и неговата внушителна височина и телосложение. Но след като се съвзеха от изненадата на бурното му нападение, осъзнаха численото си превъзходство и го принудиха да се оттегли.
Той има време да я сграбчи и почти с тялото си да я изблъска надолу по стълбата.
Тя заслиза. И после какво, запита се тя. Да го остави сам срещу трима?
Фабрисия отново тръгна нагоре.
Нивото на укреплението беше хлъзгаво от кръвта. Двама от нападателите му бяха повалени, но Филип беше изгубил меча си в схватката, а другият кръстоносец стоеше над него и постоянно нанасяше удари с меча си. Филип се отбраняваше само с щита си.
Оръжието му лежеше на дъските пред нея. Тя го хвана, провери тежестта му. Знаеше, че няма да има сили да го вдигне над главата си, както правеше кръстоносецът, но ако можеше с него да нанесе удар по гърба му, можеше да го забави достатъчно време. Кръстоносецът носеше само дебел кожен елек като доспехи; стоманеното острие щеше да го съсече.
Мъжът отново вдигна меча си. Филип я гледаше, умоляваше я с очи.
Направи го. Направи го!
Но тя не можа. Изпусна меча и вместо това се хвърли върху гърба на мъжа, с едната ръка обви врата му, а с другата се вкопчи в ръката му, с която държеше меча. Това можеше да даде на Филип време да се съвземе, ако успееше да удържи хватката си, но кръстоносецът беше прекалено силен за нея и лесно се освободи, хвърли я към стената.
Филип се метна към войника, за да я защити, изгуби щита си в борбата и падна. Вече беше беззащитен, когато кръстоносецът за трети път замахна с меча си към него.
Нещо удари мъжа по лицето, той изви от болка и отстъпи. Това даде на Филип достатъчно време да грабне оръжието си и да нанесе смъртоносния удар, с две ръце, умело описа дъга с меча си и върхът му попадна точно под диафрагмата на противника му, заби го почти до дръжката.
Фабрисия потърси с поглед своя ненадеен спасител. Лу стоеше на вратата на укреплението и държеше прашка в дясната си ръка. Ухили се на Филип.
– Току-що ви спасих живота – обяви той. – Длъжник сте ми.
LXXXII
ЗВЪН НА КАМБАНИ се носеше над цитаделата и възвестяваше победата. Кръстоносците се оттегляха; макар и с половината гарнизон, някак бяха успели да ги отблъснат. Филип приклекна и свали шлема си. Затвори очи, опря глава на стената.
Войниците на Транкавел вече влачеха труповете на мъртвите кръстоносци по двора, хвърляха ги през северната стена в пропастта. Разкарайте ги, преди да се подуят и засмърдят. И ги прокълнете.
В един момент бяха опрели стълбите си на укреплението при главната порта, имаха и стенобойна машина при вратата. Помислил си беше, че с тях е свършено. Жените и старците ги бяха спасили, те изливаха катран и вряла вода от барбикана, обръщаха стълбите, допълваха бройката на липсващите бойци и носеха въодушевлението, което липсваше на стрелците с лък и арбалет и войниците.
Запрепъва се по пътя обратно към донжона. За пръв път в живота си беше толкова уморен.
Видя наемниците на Наварес под югоизточната стена, двайсетина, надаваха възгласи и раздаваха ритници. Войниците на Транкавел ги наблюдаваха, но не се намесваха, държаха ги под око. Заподозря какво става, извади меча си и се приближи, за да сложи край.
Плененият кръстоносец беше гол, ръцете му вързани с конопени върви зад гърба му. Гърчеше се на плочника като животно, по брадата му имаше кръв и слюнка. Наемниците го ръгаха с копията си, но само колкото да кърви и да крещи.
Той ги разблъска. Каква воняща сган бяха! Същинска глутница зверове.
– Какво става тук? – кресна той.
– Стойте настрана – опълчи му се Наварес. – Той е наш пленник. Не ви влиза в работата какво правим с него.
– Къде ти е честта, човече?
– Чест ли? Какво общо има честта? Плащате ни да се бием за вас, ще се бием. Не ми говорете за чест, лицемер такъв.
– Убийте го и приключвайте с това.
– Видяхте какво направиха с нашите хора, които бяха пленници. Извадиха им очите и им насякоха лицата. Защо тая свиня да очаква друго?
Филип не отговори. Гледаше към отчаяния окървавен окаяник на земята в краката му и се почуди какво ли би сторил този човек, ако беше обратното.