– Стената вече е лошо повредена. Ако отново започнат обстрел... три дни най-много и част от нея ще се срути.
– Какъв избор имаме? – попита Филип.
– Молим се зимата да дойде бързо, може би ще се уморят, дойде ли снегът. Тук зимата е много сурова. Другата ни възможност е да поискаме помощ.
– Помощ ли? – изненада се Филип.
– От граф Реймон в Тулуза.
– Според теб дали ще дойде на помощ на армията на Транкавел?
– Кой знае? Той позволи на свещениците да го бият с пръчка в катедралата на собствения си град, дори язди с кръстоносците при Безие и Каркасон за известно време. Но Църквата все още иска да го надвие, докато той се мъчи да ги укроти, губи шансовете си да отвърне на удара. Това може би е неговата възможност. Дьо Монфор е останал без половината си армия след Каркасон, а сега нашата малочислена армия го спря тук за почти шест седмици. Той не е непобедим. Ако Реймон се присъедини към битката в този момент, можем да сложим край на кръстоносния поход.
– И според теб дали Реймон би се вслушал в тези доводи?
– Може би, ако някой представи доводите достатъчно убедително. Ако той беше тук сега, можехме да уловим в капан Дьо Монфор тук в планините и да разгромим кръстоносците. Не го ли направим, може да се върнат следващата пролет с подкрепления. Те преследват Реймон, той трябва да го осъзнае. Колкото по-дълго се размотава, толкова по-сигурен е краят му. Господарят ми, виконт Транкавел, не беше заплаха за тях и виж какво направиха с него. Граф Реймон си въобразява, че може да разчита на политиката, но трябва да разбере, че в Рим не залагат на нея. Залагат на вечността. Нямай вяра на човек, който е впил поглед в Бог.
– И кой би могъл да е пратеникът ти, в когото да се вслуша?
– Вие, сеньор.
– Аз ли?
– Ще ви дам десетима от най-добрите си рицари като свита. Мъжете, които дойдоха с вас при набега за унищожението на балистата, биха ви последвали навсякъде, след като ги вкарахте и изведохте от кръстоносния лагер.
Филип грееше ръцете си на огнището. Огънят беше никакъв, нямаха достатъчно дърва. Анселм се нуждаеше от тях за допълнителните барикади, които той и дърводелците му издигаха при западната стена.
– Как да стане?
– Може да излезете от замъка, както и първия път, има пропасти и хребети, които ще ви скрият през нощта. Увийте отново копитата на коня си с чували. – Той улови ръката на Филип и го поведе към прозореца. – Виждате ли хребета? Лагерът им е точно под него. Ако следвате клисурата от другата страна, няма да ви видят. Щом веднъж стигнете гората, можете да пришпорите и после се спускате по долината. Трябва да се държите встрани от пътя за Кабаре, но можете да следвате реката. Ще напредвате бавно, но северната звезда ще ви отведе до Тулуза.
– Доколкото разбрах, вие – Транкавел и хората му – сте във война с Реймон от години. Той защо да ме приема, след като моите хора ще носят вашите цветове?
– Прав сте, най-често бяхме врагове. Може и да не приеме представител на Транкавел, но може би ще обърне внимание на рицар от Севера, който се бие срещу кръстоносците.
Филип размисли: мисията беше самоубийствена, почти като последната. Раймон можеше и да я представя като лесна задача от височината на своя барбикан. Но какво имаше да губи? Ако остане тук и не предприеме нищо, щеше да им се наложи или да се предадат, или да умрат. Така поне отново щеше да е господар на съдбата си.
– Добре, намерете ми добри мъже и добри коне. Ще се заема.
– Dieu vos benesiga! Нека Бог да ви даде бързо и сигурно пътуване. Но...
– Но?
– Но ако не се върнете, няма да ви виня. Само направете всичко по силите си да го убедите. Само за това ви моля.
– Ще се върна със или без Реймон.
Раймон се разсмя и поклати глава.
– Ще се върнете? Направите ли го, ще знам, че сте съвсем луд, сеньор.
LXXXIV
ЛУ БЕШЕ ОЧЕРТАЛ КРЪГ на стената на църквата с парче варовикова скала, намерено на земята, вероятно отломък от камък, метнат към тях през нощта от кръстоносците. Използваше го като мишена, отмерваше трийсет крачки и прашката му уцелваше средата всеки път.
– Не мога да намеря Фабрисия – каза му Филип.
– Болна е.
– Болна ли?
– Има треска и непрекъснато повръща. Като Гуилхемета.
– И откога е така?
– От тази нощ – Лy отпусна прашката. – Истина ли е, че ни изоставяте?
– Моля?
– Отивате като пратеник при граф Реймон.