Баща ѝ каза:
– Тя изгаря. Все едно седиш до огнище.
Когато отново се събуди, ѝ се стори, че лежи в мазнина, всичко беше прогизнало и вонеше. Поиска вода и мъж в черно расо ѝ даде чаша.
– Изглеждате много по-добре – рече ѝ мъжът.
Гладна беше. Потърси с ръка кръста на гърлото си и си спомни, че го няма.
– Филип – каза тя.
LXXXVII
СИМОН ИЗЛЕЗЕ от лагера на кон заедно с отец Ортиз. Дьо Монфор стоеше пред шатрата си с ръце на хълбоците и ги наблюдаваше как се отправят към крепостта. Жил дори не си направи труда да стане от леглото. Беше спал лошо. Симон често го чуваше как стене и вика нощем. Отец Ортиз му каза, че го мъчели кошмари. Само ако командирът на Монтайе познаваше състоянието на съюза им, помисли си Симон.
Сред руините на града лежаха трупове от нападението в първия ден на обсадата, много от тях сега бяха овъглени. Други, от по-скорошното нападение, се бяха издули и станали сини, зверовете бяха разнесли вътрешностите им из околността. Лешоядите го наблюдаваха е презрение.
Защитниците на Монтайе стояха по стените и барбикана и наблюдаваха приближаването им. Знамената на Транкавел плющяха на вятъра над почернялото укрепление. Главната порта се отвори със скърцане.
Излязоха трима мъже на коне под герба от златно и черно на Транкавел. Това нямаше как да е водачът им! Изглеждаше истински младок.
Спряха на десетина стъпки от тях. Мъжът, който яздеше начело – наистина съвсем момче, – вдигна ръка. Едното му око беше синьо, а другото зелено, забеляза Симон. Удивително.
– Аз съм Раймон Перейа – представи се той – и съм сенешал на Монтайе.
– Аз съм отец Диего Ортиз. Това е отец Симон Жорда.
– Защо Дьо Монфор не е с вас?
– Той ни изпрати да преговаряме от негово име, тъй като въпросът не е от военно, а от църковно естество.
– Нима? Въпроси на вярата ли ще обсъждаме тук? Тогава защо не ни обстрелвате със свещени библии от обсадните си машини, ами с камъни?
– Искаме да ви предложим помилване.
– Канех се да ви предложа същото. Вкочанили сте се в шатрите си, скоро ще дойде и снегът. Ако сега си тръгнете, ще ви обещая да не яздя след вас и да не ви съсека като псета, каквито сте.
Отец Ортиз се усмихна.
– Знаете, че няма как да се случи. След няколко дни нашата балиста ще срине стените ви и със сигурност ще ни молите за милост. Тук сме в свещеното име Божие. Защо затворихте вратите си пред нас?
– Щом сте тук по Божии дела, защо водите със себе си войска?
– Заели сме се да изкореним ереста.
– Ереста? В Монтайе няма еретици. Всички сме добри католици.
– Тогава нека да влезем в крепостта ви и ще изнесем заедно литургия, после ще ви оставим на мира.
– Ако не го направим?
– Симон дьо Монфор иска този замък. Очаква и други от неговите обсадни машини да дойдат от Каркасон, за да подсигурят победата му. Не подценявайте решимостта му да я постигне. Ако обаче се спогодите с него, той ще прояви милост, защото се е посветил на делата на папата. Щом сте добри католици, както казвате, от какво има да се боите?
Симон видя колебанието на младия мъж. Трябва само да удържите няколко дни, помисли си той. Де да знаехте!
Вдигна очи към барбикана и видя жена с червена коса.
– Какви са условията ви?
– На всички ви ще бъде позволено да напуснете с притежанията, които можете да носите със себе си. На никого няма да бъде сторено зло. Дьо Монфор иска крепостта, не живота ви.
– Как да ви имаме вяра?
– Аз съм Божи човек.
– Именно. Тъкмо Божи хора бяха при Безие.
– Тези хора нямат нищо общо с онези в Безие.
Отново колебание.
– Къде да идем? – попита Раймон Перейа, сякаш мисли на глас. – Зимата наближава.
– Можете да идете в Нарбона. Те засвидетелстваха верността си към Църквата и всички живеят в мир. Каквато щастлива съдба можехте да имате и вие, да не бяхте затворили вратите си пред нас.
– Заклевате ли се, че никой няма да пострада?
– Имате думата ми на Божи човек.
– Много добре. Ще предам предложението ви на добрите хора на Монтайе.
– Имате време до утре призори, но ако дотогава нямаме новини от вас, Дьо Монфор се зарече обстрелът да продължи.
Тръгнаха обратно към позициите на своите хора. Симон изчака, докато вече не можеха да ги чуват, после отметна качулката си и извика:
– Излъгахте ги! Това не е споразумението, което ни беше разрешено да сключим!
– Не ме хокайте, брат Жорда. Чухте какво каза той. Всички в Монтайе са добри християни, а ако това е истина, ще бъдат свободни.