– Не споменахте клетвата, която най-напред трябва да положат.
– Не я ли споменах? Сигурно грешите, защото съм сигурен, че я споменах.
Избърза с коня си напред. Симон погледна обратно към Монтайе и за миг в него глас му прошепна: върни се и ги предупреди. Но беше сигурен, че това е гласът на Дявола, затова го пренебрегна.
И при все това тази нощ сън не го хвана. Струваше му се, че въпреки цялата си набожност се превръща в нещо, което не му се нравеше.
LXXXVIII
НА ДРУГАТА СУТРИН по всичко личеше, че силно страдание мъчи отец Ортиз. Той потопи коричка хляб във виното си и трепна от болката в крака. Ревматизъм, така каза. С мъка смени положението на тялото си, но когато Симон понечи да му помогне да стане, той го отблъсна.
– Само лека скованост в ставите, не съм болен!
Зимата наближаваше. Мъглата като злостно присъствие се точеше на талази из долината. От платнищата на шатрата им капеше лапавица.
Тръби изсвириха наблизо и Симон се стресна. Тази сутрин хората показваха плам към делото за пръв път от много седмици насам; уверили ги бяха, че са прекарали последната си нощ в течащите палатки. Спечелихте славна битка за Христа, така им беше казал Дьо Монфор.
– Защо сте мразен? – попита отец Ортиз. – Това е ден за радост. Отварят портите за нас. Бог ни дари с още едно чудо.
– Дали е чудо, отец Ортиз, или е лъжа?
– Какво искате да ми кажете, братко Жорда?
– Казахте на командира им, Раймон Перейа, че няма да пострадат.
– Стига да се закълнат във вярност към Църквата и веруюто ѝ.
– Пропуснахте да им споменете това условие. Не всички ще го направят, нали? Не всички са верни на Църквата.
Отец Ортиз удари здраво с дланта си по масата.
– Ако не обявят верността си към Божията църква, тогава не заслужават окаяните ви сълзи! Защо се грижите за безбожниците? Трябва ли Бог да ме накаже, защото такива хора са подведени? Не ви разбирам, братко Жорда. Тук сме по Божии дела, а вие ми говорите като техен застъпник!
– Те сключиха мир с нас, защото вие ги измамихте.
– Ако тези хора съзнателно са подслонили онези, които нараняват Бог, тогава те нараняват и нашата Църква и трябва да бъдат подчинени, с каквито средства можем да използваме! Те закрилят онези, които плюят върху кръста, наричат содомитите, богохулниците и последователите на Дявола свои съседи! Но аз ще проявя милост към тях и ще им пожаля живота, въпреки че, ако зависеше от мен, те всички щяха да изгорят същия ден, в който и еретиците, които са врагове на Бог!
Симон разбра, че е безсмислено повече да спори, вече беше казал твърде много. А и освен това може би отец Ортиз имаше право, в битката между доброто и злото един свещеник невинаги може да съблюдава подробностите в принципите. Те бяха, както беше казал, във война със Сатаната и не можеха да си позволят да бъдат прекалено чувствителни.
Напусна палатката. Светът беше влажен и навсякъде капеше. Дъждовен порив заля лицето му с остри пръски. Мъже в пълно бойно снаряжение тичаха по двама; рицарите с викове даваха заповеди да доведат конете им; чуваше се трясък на стомана, докато се приготвяха пиките, мечовете и копията. Шепата поклонници, останали все още с тях, вече се бяха събрали и пееха Вени Санкте Спиритус. Каква парцалива шайка представляваха, всичките прогизнали до кости и сгушили се под висок дървен кръст.
Дьо Монфор беше напуснал призори, за да изпълнява мисията си да е едновременно навсякъде из Пей д'ок. След като примирието беше сключено, той си намери задача другаде. Щом си тръгна, Жил преоткри желанието си въодушевено да брани Христос. По негова заповед парцаливците бяха изпратени да събират дърва за кладата за безбожниците в мига, в който вратите се отвореха.
Фабрисия стоеше с баща си на стените и наблюдаваше как кръстоносците напускат лагера си и се приближават. Раймон с малцината си одрипавели рицари на коне чакаха в цитаделата. Наемниците и пешаците стояха наредени в редици зад тях, пазачите на вратите чакаха знак от него. Когато видят колко малко сме останали, помисли си тя, ще съжалят, че са сключили толкова мизерна сделка.
– Наистина ли свърши? – попита тя.
– Да се надяваме – рече Анселм. – Но се изповядах на свещеника за всеки случай.
– Обещали са ни безопасно излизане от крепостта.
– Ще повярвам, когато свърши.
Тя погледна надолу към стъпалата на църквата, към отчаяното множество от граждани и овчари, стиснали нещастните си вързопи, след месеците в този ад богатите трудно се отличаваха от бедните. Видя добрите хора да стоят настрана в черните си раса с качулки, сред тях беше и майка ѝ.