В Санс имаха част от жезъла на Мойсей; в Сен Жюлиен в Анжу пазеха едната обувка на Христос. Не беше виждал все още нито една от тези чудесии, въпреки че се говореше как само един поглед към тези реликви изкупвал грехове, колкото за хиляда години в Чистилището. Да имах само повече вяра, помисли си Филип, можех да си спестя много от пърженето в адския огън.
Фабрисия му беше казала, че точно тук в църквата видяла Девата да се движи, помисли си той, ето там на малкия ѝ олтар. Запали свещ и се приближи на колене, без да обръща внимание на студенината на камъка, за да съсредоточи мислите си към Бог. Отправи молба не към Него, а към Богородица. Колко по-въздействащо беше изображението ѝ от това на измъчения Христос; тя просто изглеждаше по-човечна. Някак разсеяно се почуди какъв щеше да е светът, ако повече мъже коленичеха тук, вместо да настояват със своите жестоки искания към света. Щяха ли с такава лекота да наблюдават как някой крещи и гори заради нея?
Чувстваше се прекалено вцепенен, за да се моли. Вместо това само оброни глава и промълви две думи: Помогни ми.
– Какво правиш тук?
Филип стреснато вдигна глава.
– Етиен?
– Мислех, че си мъртъв?
– Само наполовина.
Филип се изправи тромаво, засрамен, че негов познат го е заварил на колене. Почувства се като просяк пред братовчед си. За последно го беше видял на вечерята във Верси. Виж го само, помисли си той, облечен с красив червен плащ, обточен с кожи от бялка, с жакет от зелена коприна и ръкавици от мека телешка кожа. А аз съм в дрехите, с които яздих, бих се и спах през последните два месеца.
– Изглеждаш полужив от глад. Ти си Филип, нали, а не неговият призрак?
– Ако бях призракът на Филип, щях да се отнеса някъде на по-топло.
Прегърнаха се, но Етиен изглеждаше предпазлив, вероятно не беше сигурен дали сложното положение на Филип няма да му навлече лош късмет или най-малкото да му спечели лошо име.
– Какво правиш в Тулуза? – попита го Филип.
– Бях на поклонение в Сантяго де Компостела. Казах ти, че го обмислям.
Филип се усмихна. Елегантно поклонение ще да е било, както изглежда, свита, която се появяваше да поеме плаща му, докато се моли, и двама войници, които имат грижата не толкова честити каещи се грешници да не го блъскат мимоходом. Добър кон и добри курви, така му беше казал Етиен.
– Нека да те черпя чаша вино и вечеря. Изглежда, имаш нужда от това.
Етиен поклати глава.
– Я се погледни! Виждал съм хора, оковани за позорния стълб в очакване на палача в по-приличен вид. Какво се случи с теб?
В кръчмата миришеше на дим и разлято пиво. Едно момче донесе кана с кисело вино, агнешко и половин ръжен хляб на масата им.
– Тази сутрин пристигнах от Черната планина. Оказах се въвлечен в боевете там.
– Яздил си дотук сам, така ли?
– Имах ескорт, войници, верни на виконт Транкавел. Когато стигнахме до града, те свърнаха на юг към войната.
– Но как се случи така? Защо воюваш тук, на юг сам? Твоите войници се върнаха във Верси без теб. Казаха, че си мъртъв.
– Оставиха ме, като мислеха, че съм мъртъв. Разликата е малка, но съществена, не мислиш ли?
– Наистина – Етиен пресуши чашата си с вино и направи физиономия, сякаш преглътна вода от канала.
Биячите му изхвърлиха двама грубияни, които се бяха осмелили да се приближат прекалено към масата им. Ето така трябва да се ходи на поклонение, помисли си Филип. Никакво тътрузене с боси нозе из манастирските галерии и спане из полето за Етиен.
– Но трябва да ти кажа, братовчеде, че живеенето ми създава повече главоболия, отколкото смъртта. Опасявам се, че мога да бъда отлъчен.
– Да, цяла Бургундия е разбунена от слуха. Разправят, че си убил кръстоносец.
– Може и повече от един да съм убил.
– Добре, няма смисъл от тънки сметки. – После зашепна:
– Само не ми казвай, че се биеш на страната на еретиците, моля те?
– Нямах такова намерение, но на някои може и така да им изглежда.
Етиен тревожно потри лице с ръце.
– Ти ума ли си си изгубил?
– Едното доведе до другото. Кръвта ми кипна, братовчеде.
Филип четеше изписаните по лицето на роднината му мисли: Етиен се чудеше какво може да означава това за бъдещето на Филип и разбира се, за неговото собствено. Един еретик в семейството беше пречка пред издигането в обществото и финансов напредък.