– Сега и аз трябва да ти направя едно признание. Излъгах те относно причината да съм тук. Не съм на поклонение. Дойдох теб да търся.
– Мен?
– Роднини сме. А онзи твой командир не удържа да лъже при вида на гроба си. Дойдох насам, за да проведа собствено разследване на историята му, и се радвам, че го направих. Сега ми разкажи всичко.
Филип му разказа за засадата на кръстоносците и как самите те са попаднали в засада, как войниците на Соасон са осакатили Рено. Етиен поклащаше глава и проклинаше тихо.
– На Годфроа и хората му ще им бъде потърсена сметка за това, обещавам ти.
– Ами Жизел?
– Вайка се, че е вдовица, но не съм я видял да скърби кой знае колко. Братята ѝ не се помайваха да предявят претенции пред короната за твоите земи и вярвам, че тя вече има няколко ухажори. Трябва веднага да се върнеш и да спасиш положението.
Ама разбира се, това беше истинската причина за пристигането на Етиен в Тулуза; семейството му щеше да оспорва собствеността на феода Верси с адвокатите на краля, ако той, Филип, не се върнеше.
Етиен се приведе.
– Истина ли е, че си дошъл да търсиш знахарка, за да излекува сина ти?
– Истина е.
Братовчед му се намръщи.
– Ами никой не може да злослови срещу това, че си се опитал да спасиш сина си с всички възможни средства. – Умът му обаче беше другаде. – Дали ти е хрумвало... Носят се слухове, знаеш. За сина ти.
– Какви слухове?
– Как Жизел ревнувала, че вече имаш син от друга жена, и го отровила.
На Филип подобна мисъл не беше му минавала през ум, но отхвърли идеята с един мах на ръката си.
– Хорски приказки. Не мога да повярвам, че го е мразила толкова, че да направи подобно нещо.
– Сигурен ли си?
Не, сега, след като Етиен беше посял съмнението, не беше сигурен. Но какво значение имаше вече?
– Прекалено е късно, така или иначе – каза той.
Етиен стискаше бокала си, сякаш душеше птиче за врата, кокалчетата му побеляха. Отпи голяма глътка и я изплю на пода.
– По дяволите! – Улови Филип за ръката. – Виж, заеми се с този въпрос, веднага.
– Какво предлагаш?
– Направи, каквото направи графът на Тулуза, когато църквата го заплашваше. Изиграй едно голямо представление, как сменяш страните.
– С каква цел?
– Сложи отново кръста, Филип.
– Ако се кача на коня към Черната планина с червен кръст на туниката си, няма да доживея залеза. Мястото гъмжи от разбойници и катари. Чух, че петдесет от хората на Дьо Монфор попаднали в засада близо до Кабаре.
– Тогава се върни начело на армия.
Филип обмисли странното предложение, докато си играеше с прокъсано място на ръкава си.
– Знаеш ли някой, който да наема войници?
– Видя ли днес схватката в града? Онези с белите кръстове, пришити на туниките им, са частна католическа армия, платена от епископа. Той разправя, че щял да ги праща на юг като подкрепление на Дьо Монфор. Ами ако ти ги оглавиш?
Филип се разсмя на дързостта на предложението.
– Измисли го, както си седяхме тук, така ли?
– Епископът и графът от години са се хванали за гушите. Сега Реймон е заминал за Париж и епископът е станал още по-гласовит. Трябва само да го убедиш, че си осъзнал грешката си и търсиш да я изкупиш. Когато се върнеш във войната, не трябва много да се горещиш, просто разигравай голямо представление, за да предотвратиш отлъчването. След това можеш да се прибереш у дома, да вкараш оная кучка жена ти в манастир, да метнеш братята ѝ в рова и да се върнеш към живота си. Както Бог повелява!
– Мислиш ли, че ще се получи?
– При графа се получи. Разправят, че папата угоява пауни и е накарал бижутера си да направи златни пръстени като подарък за пристигането на Реймон в Италия. Никой не обича повече блудния син от католика.
Филип отново се разсмя и го тупна по рамото. Върнаха виното и поръчаха пиво. Обърнаха няколко халби, Филип изяде агнешкото си, за което заподозря, че е овнешко, което някога е лаело и е размахвало опашка. После излязоха на улицата.
Етиен го отведе при шивач и му купи нова туника, панталони и нова ленена риза, зае му един от своите обточени с кожи плащове, за да направи благоприятно впечатление на епископа. Прекараха вечерта като гости на познат на Етиен – състоятелен търговец на вълна в града.
На следващата сутрин се сбогуваха; Филип обеща напролет да се видят в Бургундия. После той се запъти към двореца на епископа, за да сключи мир с майката Църква.
Връщам се за теб. Не се предавай.