XCVI
ЖАЛКО БЕШЕ, че епископът на Тулуза не е така покварен, колкото по-голямата част от другите; той не държеше красиви момчета, нито жени, не изслушваше утринните литургии от леглото, нито се опитваше да скрие тонзурата на темето си, като сресва косата от тила си към челото. Поне така разправяха.
Фалк Марсилски се бе родил като син на богат генуезки търговец, който имал любезността да се спомине и да остави богатството си на своя син, а синът се посветил на задачата да го пилее. Превърнал се в странстващ трубадур и опитен женкар, преди най-накрая да изостави сладкия живот, съпруга и двама синове заради строгостта на монашеския живот в абатството Льо Турне. Фалк обаче не бил от незабележимите. Десет години по-късно го посочили за епископ на Тулуза, след като Рим изритал избраника на граф Реймон. По всичко личало, че Фалк си е поставил за цел да се превърне в трън в очите за хората на Реймон с крайната си ревност към Божието дело.
Епископът го прие, седнал във величествен резбован стол. До него на писалището седеше послушник, който изпълняваше задължението на нотариус. Зад него върху бялата стена висеше черен дървен кръст. Епископът носеше кожа от самур, а уханието на парфюм и на горян кехлибар, което го обгръщаше, замая Филип.
– Искали сте аудиенция при нас? – рече епископът.
Филип огледа стаята. Нямаше къде да седне. Помисли си, че обидата е пресметната, и не му оставаше друго, освен да я понесе.
– По верски въпрос – обясни Филип.
– Имам съобщения за някой си барон от Верси в Бургундия, който воювал срещу бойците от нашия свещен кръстоносен поход в Черната планина. Чух, че земите му скоро може да му бъдат отнети заради това. Това ли е духовният въпрос, по който търсите напътствие?
– Мисля, че тук има неразбиране, Ваше Високопреосвещенство. Никога не съм имал намерение да се бия на страната на еретиците. Имах за уреждане въпрос на чест между мен и друг човек с благородна кръв.
– Дали този въпрос прие такива измерения, че да участвате в защитата на крепостта на Монтайе срещу свещеното Божие войнство?
– Изгубих войниците, които ме съпровождаха от Бургундия; след това почти изгубих живота си. Не съм взимал участие в защитата на Монтайе, по-скоро се озовах уловен в клопка там.
Епископът пренебрежително махна с ръка.
– Има си църковни съдилища за подобни въпроси.
– Така е, Ваше Преосвещенство. Не исках да ви притеснявам с тях. Дойдох при вас да изкупя грешките си и същевременно да служа на вашата пресвета цел.
– Така ли? И как би могло да стане?
– Свещеният кръстоносен поход на Симон дьо Монфор се сблъсква със сериозни затруднения, както всеки знае.
– Глупости! А и кръстоносният поход не е на Дьо Монфор. Той е само избраникът на Светия отец, който да замести представителите на рода Транкавел на мястото им в Минервоа.
– И въпреки това, ако граф Реймон се върне от Рим оправдан, положението на Светия отец ще е донякъде неясно, а положението на Дьо Монфор ще изгуби значението си.
– Наистина ли графът на Тулуза си въобразява, че може да си играе на политика с Рим! Но Негово Светейшество скоро ще прозре тази игра. Кръстоносният поход трябваше да е насочен от самото начало срещу Реймон, защото тук е седалището на ереста, а не в Безие и не в Каркасон!
Хубаво! Накарах го доста да живне, помисли си Филип, като забеляза следи от пяна по долната устна на епископа.
Той все още не беше приключил високопарната си реч.
– Реймон се присъедини към кръстоносния поход и се престори на верен на Църквата, за да спаси собствената си кожа. Играе двойна игра. Транкавел беше негов враг, но никога не би могъл да го надвие, затова остави на нас да свършим тази работа! Сега си мисли, че ще завземе земите на Транкавел, когато кръстоносците се върнат у дома! Но това няма да стане. Църквата знае кой е истинският ѝ враг!
– Но имаше и отстъпления, Ваше Преосвещенство. Дьо Монфор се нуждае отчаяно от подкрепления.
– Част от великия замисъл на Бог е да позволи още повече рицари от Севера да спасят душите си, като вземат кръста.
– Но Бог невинаги може сам да изпълни тези чудеса, нали?
– Внимавайте. За какво сте тук, за да ме предизвиквате или за да богохулствате? – Той се обърна към нотариуса си. – Надявам се, че записвате всичко казано.
– Простете ми, Ваше Преосвещенство. Не исках да проявя неуважение. Нека ви обясня защо съм тук. Когато пристигнах в града, видях голям брой мъже с бели кръстове, пришити на туниките им; имаше кървава схватка с дружина други мъже, облечени в черно.