– Бялото братство защитава Божиите закони в този град. Онези, с които са се били, са паплач, на която плаща граф Реймон.
– Белите, които така смело се биеха на улицата, ще служат по-добре при Симон дьо Монфор, нали?
– И преди е имало такива предложения. Но организацията на подобен план е доста трудна за осъществяване.
– Истина е. Ще ви трябва рицар, който да ги организира и да ги води, някой, който има опит във войната, а още по-добре и опит в условията на войната на Юг.
Епископът се навъси и се приведе напред.
– Вие ли?
– Иска ми се да се прибера у дома, Ваше Преосвещенство и да се върна към живота си. Над главата ми виси отлъчване от Църквата, въпреки че съм отдал година от живота си в служба на Бог в Светите земи. Надявам се, че ако предложа да ви служа по този начин, ще докажа верността си към Църквата отново и възбраната ще падне. И да служа на свещената Божия кауза също, разбира се.
– Предложението е интересно. Мога да изпратя сто души. Но как ще ги изведете от града? Войниците на Реймон имат заповед да ги държат тук.
– Ще излезем през нощта, през незащитеното със стена предградие на запад. Там няма пазачи.
– Приготвил съм още каруци е продоволствия и обсадна машина за Дьо Монфор.
– Те трябва да останат тук. Налага се да се придвижваме с голяма скорост и да избягваме патрулите на графа.
Епископът сви рамене.
– Жалко. И въпреки това Дьо Монфор ще оцени сто добри бойци в този момент.
– А срещу това аз ви моля само да пишете до Негово Светейшество в Рим и да го помолите да отмени моето отлъчване. Сторих глупост; сега го осъзнавам. Ако го направите заради мен, ще поведа хората ви към Черната планина начело във войната срещу еретиците.
Епископът постави пръст на долната си устна. Жестът му придаде зловещ вид.
– Много добре, млади човече, благоволяваме да приемем предложението ви. Докажете се пред мен и отново ще живеете като свободен човек под благосклонната благодат на Църквата. Нo има още нещо.
– Ваше Преосвещенство?
– Налага се да ви бичуват за доброто на душата ви, нали разбирате. Лично ще изпълня церемонията в църквата Сен Жил.
Пръстите на Филип се стрелнаха към гърлото му, намериха разпятието от мед и гранат, което Фабрисия му беше дала. То се беше измъкнало изпод батистената му долна риза. Отново го подпъхна, скри го от чужди очи.
Падна на коляно и целуна дебелия кехлибарен пръстен на пръста на епископа.
– Както решите, че е най-добре, Ваше Преосвещенство – рече той.
XCVII
В НЯКОИ ГОДИНИ зимата идваше бавно откъм планините, това беше открил Анселм; тя се просмукваше през процепите, тиха като мраз. Но в нощта, в която той се върна в Монтайе, нахлу с бурни, ледени, виещи в боровете ветрове, следвани от вихрушки от суграшица и сняг.
На следващата сутрин, когато се събуди, цялата долина беше побеляла, въздухът беше толкова студен, че режеше гърлото като бръснач. В южния трансепт на църквата дори имаше заледени снежни навявания, там където стената беше повредена по време на обсадата.
Анселм се взираше в покрива. Дълбока цепнатина зееше в свода, оставена от изстрелян с катапулта камък.
– През зимата не мога да направя много, за да я поправя – каза той на Симон. – Но вие няма да искате положението да се влоши. Мога да я закърня временно с подпори, за да не падне, ще ми трябват работници.
– Възможно ли е? Да падне, имам предвид.
– Не мога да знам, докато не се кача и не видя отблизо.
Симон огледа църквата.
– Погледнете какво са направили тези еретици! Свалили са дори светците. Само това е останало.
Той посочи към два каменни ангела, застанали на стража от двете страни на апсидата.
– Не се притеснявайте, отче. Ще ви дам нова църква. – Той се обърна към свещеника. – Как е дъщеря ми?
– Не е наранена.
– Може ли да я видя?
– Ще попитам отец Ортиз.
– Тя няма да издържи дълго в онази дупка, в която я вкарахте, особено при това време.
– Завършете работата си и тя ще бъде освободена.
– Работата ми ще отнеме месеци. Не мога дори покрива да започна преди пролетта. Ще оставите дъщеря ми да гние там, така ли?
– Зависи от отец Ортиз – каза Симон.
– Тя е невинна, никакво зло не е направила.
– Твърди, че прави чудеса.
– Казва, че вижда Богородица и понякога се моли за хората. Какво лошо има в това?
– Невероятно е, че Богородица би се появила пред дъщерята на един зидар, а не пред образован човек с духовно познание, който би могъл да използва подобно видение за доброто на всички. Павел е преживял свое откровение на пътя за Дамаск и от това е дошло просветлението на великия мъж и основаването на светата ни Църква; ако Бог се беше разкрил на овчари, какво добро би могло да произлезе от това?