– Освободете я, имайте милост.
– Обещавам ви да поговоря с отец Ортиз, Анселм. Само това мога да направя. Сега се заловете за работата си. Ще ви намеря работници сред поклонниците.
Анселм го изпроводи е поглед. Някога смяташе отец Жорда за добър човек. А сега му се струваше, че сърцето на монаха гние в него като разкапваща се отвътре ябълка.
Симон изкачи изтърканото каменно стълбище до барбикана. Отделни снежинки се носеха от прихлупеното небе, разтваряха се сред влажната и студена козина на плаща му от меча кожа. Вятърът виеше над стените и студът гореше ушите му.
Далече долу различаваше сложни шарки в снега, оставени от някакво дребно животно. Дълги пръсти от лед висяха от клоните на буките.
Еретиците казваха, че цялата красота на света е илюзия, че Дяволът я бил създал със същата цел, с която създал и телесната красота, за да прелъстява душата и тя да се мъчи да се държи за непостоянното.
Убедили бяха Жил да остане и да охранява крепостта през зимата, но новините от други места из Пей д'ок бяха мрачни. Много от замъците, които Монфор беше завоювал през лятото, се бяха разбунтували. Петдесет от неговите мъже, попаднали в засада на пътя за Кабаре, му бяха изпратени обратно без носове, устни и очи. Сега се намираха на остров на християнството, заобиколени от катарите и гоблините, които живееха в тези омърсени гори. Той се замисли за Фабрисия, която зъзнеше в своето подземие. Казаното от Анселм беше истина, тя нямаше да оцелее дълго в това време. Отец Ортиз обеща да я освободи и се отметна от думата си.
От горчивите му размисли го изтръгна тръба, която засвири тревога на главната порта. По замръзналия път трополяха копита, чу дрънченето на доспехи. Симон хукна към барбикана, помисли си, че ги нападат, но хората, които приближаваха, носеха бели кръстове върху плещите си, водеха и коне, натоварени с продоволствия. Най-накрая добри новини.
Или почти. Щом ездачите влязоха в цитаделата и слязоха от конете, започнаха проблемите. Жил прекоси устремно замръзналите локви с изваден меч.
– Какво прави това куче в замъка ми? – кресна той.
Отец Ортиз се хвърли между барона и високия рицар, който командваше подкрепленията им.
– Какво правите? – понита го отец Ортиз. – Той е един от нас!
– Той е предател!
– Трябва да се молите за повече такива предатели – отвърна му Филип. – Доведох ви сто души за подкрепление на вашия гарнизон. Или предпочитате да се биете с войниците на Транкавел сами?
Жил се обърна към отец Ортиз.
– Видях този рицар на същия този барбикан по време на обсадата! Той се биеше на страната на еретиците!
– Аз съм северняк като вас. Попаднах в клопка тук, по време на обсадата, но никога не съм се бил срещу вас. Избягах на своя глава и се върнах в Тулуза. Мислите ли, че епископът щеше да ми повери хората си, ако бях еретик?
Отец Ортиз се нахвърли на Жил.
– Свалете меча си!
– Не му вярвам!
– Той носи светия кръст. Ако го убиете, ще бъдете държан отговорен. Осъзнайте се. Заобиколени сме от врагове и се нуждаем от всеки човек, когото можем да намерим. Не е ли рискувал живота си да язди през тези планини, за да ни доведе подкрепленията, от които така се нуждаем? Сега приберете меча си!
Лицето на Жил поаленя. Той върна меча си в ножницата с неохотата на човек, който сам си реже ръката. Не сваляше поглед от Филип.
– Ще си разчистим сметките ние двамата – заплаши той. – Това няма да остане така.
XCVIII
ОТЕЦ ОРТИЗ СЕ ИЗНЕНАДА колко бързо Анселм издигна скелето си. Някак беше успял да организира паплачта от войнствени поклонници и да ги превърне в надеждна работна сила.
Стояха заедно с отец Жорда в нефа и го наблюдаваха как работи.
– Чевръст е за човек на неговата възраст – рече той.
– Както ви казах, отче, той е един от най-добрите. В Тулуза се радваше на голяма слава. Сега, след като видяхте, че работи с истинска жар, приемам, че ще освободите дъщеря му, както обещахте.
– Обещах да го обмисля.
– Но, отче...
– Налага се да усвоите добродетелта на подчинението, братко Жорда. Защо винаги трябва да спорите с мен?
– Но аз говорих с много хора, които са я познавали. Никога не е твърдяла, че прави чудеса. Не представлява никаква заплаха за вярата ни. Трябва да я пуснете.
– Чухте ли как ми говори при портата? Не мисля повече да разисквам този въпрос с вас, брат Жорда. – Той отново насочи вниманието си към зидаря. – Какво прави там горе, според вас?