Извика го да слезе. Анселм се спусна по скелето с пъргавината на човек, два пъти по-млад от него.
Носеше само ръкавици без пръсти и туника, забеляза отец Ортиз. Изглеждаше неуязвим за студа.
– Има проблем – рече Анселм, щом пъргаво скочи на пода.
– Какъв проблем?
– Оглеждах пукнатините в свода и докато го правех, открих надпис. На латински е, според мен. Не мога да го прочета. Може да е свещен и да се налага да бъде запазен, но се притеснявам, че е оставен от катарите.
– Защо биха сторили подобно нещо?
Анселм сви рамене.
– Бих искал да го видите. За пръв път виждам надпис на подобно място.
Подпряха дървена стълба на скелето, което водеше до платформа до средата на купола, нагоре водеше въжена стълба. Отец Ортиз се поколеба, после подпъхна расото си във въжето на кръста си, както би направила една жена с полите си. Последва Анселм нагоре по стълбата. Платформата се олюля под тежестта им.
Анселм стигна с лекота дъските под свода. Отец Ортиз се изкачи с усилие по въжената стълба и се присъедини към него.
На половината на пътеката зидарят посочи нещо върху изваяния камък. Отец Ортиз се приближи. За пръв път се намираше на скеле, започна да се поти въпреки студа.
– Вижте тук – каза Анселм.
Отец Ортиз видя какво сочеше Анселм – кръст, издълбан в камъка, а до него думите: Рекс Мунди. Рекс Мунди, царят на света! С това име катарите наричаха Дявола.
– Това е светотатство – отсече отец Ортиз. – Как се е озовал тук?
– Аз го поставих, отче.
– Вие? Какво искате да кажете?
– Исках да го видите, преди да умрете. Исках да разберете какво мисля за вас и всички свещеници като вас.
Отец Ортиз се взираше в него, объркан.
– Какво говорите?
– Никога няма да я пуснете. Знам, че няма да го направите. Ще я оставите да изгние в подземието.
– Разбира се, че ще я освободя. Имате думата ми. Сега ме оставете да сляза!
– Високо е, нали? Толкова сме високо, почти в небето сме. Можем заедно да го стигнем, ако искате.
Отец Ортиз погледна назад през рамо. Въжената стълба изглеждаше толкова далеч. Той се затътри назад по дъските, натам, откъдето беше дошъл.
– Помисли за душата си, Анселм. Ако сториш зло на свещеник, ще бъдеш проклет навеки.
– Може и да си струва.
– Ако умра, и тя ще умре! Договорихме се, помните ли? – Той видя Симон далеч долу и изкрещя към него: – Помогнете ми!
– Договорили сме се. Вече не вярвам на никого от вас, кучи синове.
Отец Ортиз се обърна и се запрепъва към стълбата, но Анселм беше по-бърз. Уви ръце около него и лесно го задържа.
– Вечно ще гориш в Ада заради това!
– Струва си да е цяла вечност, дяволско изчадие. – Скелето помръдна и се олюля. – Чудя се кой е прав, вие или катарите? Едните трябва да грешат. Скоро ще го разберем със сигурност. И край на чуденето, нали?
Отец Ортиз се изпусна в гащите. Анселм се намръщи от отвращение.
– Хайде сега и защо сте изплашен? Правя ви услуга. Ще ви отведа в Рая!
– Недей – проплака отец Ортиз.
– Ще идем заедно на небето. Нищо няма да ни нарани чак докато не стигнем земята. Ще е бързо, нищо няма да разберем. Не е като милостта, която показахте към бедната ми Елионор, нали? Сбогувайте се със света, отец Ортиз. Ако наистина е дяволско творение, ние двамата ще го напуснем навеки.
Отец Ортиз крещя, но кратко. Удари се в един от каменните ангели, докато падаше, отчупи крилото и крака му. На Симон му се стори, че отскочиха един пръст от пода, когато се приземиха.
Вече мъртви, оформяха ужасна кървава картина; отец Ортиз лежеше отдолу, а Анселм над него. Едно от строшените криле от статуята лежеше до черепа на отец Ортиз. Главата на ангела беше в краката му.
Симон си спомни какво беше казала Фабрисия: Ще умрете, заобиколен от ангели. Запрепъва се обратно, после хукна за помощ.
XCIX
ТЯЛОТО БЕШЕ измито, облечено в одежди за литургия и поставено в гробница в нефа. Китките му бяха вързани здраво, така че ръцете му да лежат на гърдите му като в молитва, стиснали златно разпятие. Стотици свещи горяха около него.
Жил падна на колене, за да се помоли за душата на отец Ортиз, и когато приключи, стана и тръгна към отец Жорда, който бдеше в мрака на параклиса.
– Вие сте следващият – рече той и излезе.
Филип дойде, за да покаже уважението си. Огледа трупа и повдигна вежди.