– Наистина ли е грях да желаете жена, Симон?
– Това ни отдалечава от Бог. Дори вашите добри хора се съгласни с нас по този въпрос.
Друг монах се спусна по стълбата в подземието с тяло, увито в покров, през рамото. Метна трупа на пода и дръпна назад качулката си.
– Филип!
Прегърна я.
– Видя ли? Не съм мъртъв. Никаква стрела не ме е улучила. Сънят ти е бил просто кошмар. – Взе я на ръце. – да се махаме оттук – обърна се той към Симон.
Отецът отиде до трупа на другата жена и махна покрова. Сега Жил щеше да разполага с труп на млада жена тук в подземието, ако си спомни, че изобщо някога е затварял някого тук; за една нощ Ганаш беше изкарал надницата си за два месеца, а мъртвото момиче беше получило опрощение на греховете си. Всички бяха спечелили.
От свирепия студ чак костите боляха; подуши дим от дърва, човешки нечистотии и натрапчивия мирис на коне от конюшните. Филип коленичи в мрака, далеч от погледа на нощната стража. Конярчето скочи, когато ги чу, Симон му подхвърли няколко монети и му каза да се връща да спи.
Лу чакаше, появил се внезапно от мрака, тръгна по петите им.
– Къде отиваме? – попита момчето.
– Ще видиш.
– Какво става тук? – попита Симон. – За него нямам кон.
– Не му и трябва. Той може да язди с мен.
Филип бутна и отвори решетката.
Симон вдигна факлата, откри входа на тунела и тръгна по него. Трябваше да бързат, в случай че конярчето реши да вдигне тревога.
– Във вашия замък в Бургундия ли се връщате? – попита Лу.
– Не можем да се върнем там, момко.
– И защо?
– След това за мен няма да има прошка от Църквата, уверявам те.
– Тогава какво ще правите?
– Ще стана федит, предполагам. Ще ида в Каталуния. Винаги мога да си намеря работа като войник някъде.
– Наистина ли ще изоставите замъка и земите си? Заради тази жена? Това ли ми предлагате? Да живея, както живях и преди?
– Няма да те изоставя, Лу, обещавам ти. Дължа ти живота си. Но не ти обещавам живот в замък, обещавам ти само, че няма да те изоставя.
Лу се умълча. В един момент беше там, пристъпваше в мрака, в следващия вече го нямаше.
В пещерата ги чакаха два коня. Те бяха неспокойни, дъхът им се издигаше на гъсти облаци.
Филип помогна на Фабрисия да се качи на единия от тях.
– Само два коня? – той се обърна към Симон. – Няма ли да дойдете с нас?
– Аз съм свещеник, посветил съм живота си на Бог. Къде бих могъл да ида?
– Момчето ще се разприказва. Ще ви предаде.
– Ако съм прокълнат, този път ще бъда прокълнат като мъж, а не като половин мъж.
– За какво говорите?
– Тя ще ви разкаже – рече Симон. – Сега вървете, преди някой да е вдигнал тревога.
Фабрисия протегна ръка към него. Симон я улови и целуна пръстите ѝ.
– Вървете с Бог – рече той.
Филип се метна на другия кон и го пришпори. Вятърът простена през отвора на пещерата и завихри ледени пръски.
– Сбогом, свещенико – рече Филип.
– Dieu vos benesiga – повторно ги благослови Симон и изчезна в тъмнината.
CI
ЖИЛ СЕ СЪБУДИ, плувнал в пот. Отново кошмар. Един от слугите му стоеше до него и го разтърсваше за рамото. Плесна ръката на мъжа и седна.
– Какво правиш тук?
Мъжът се отдръпна.
– Сеньор, съжалявам, че ви будя. Но един човек иска да ви види.
– Посред нощ е, в името на светата Божия карантия!
– Каза, че е на живот и смърт и че иска веднага да ви види.
Един от стражите блъсна натрапника в стаята. Слугата подаде на Жил нощната му роба, а той стана от леглото и впери поглед в келеша, който се беше осмелил да дойде в стаята му в подобен час. Оказа се някакво джудже.
Момчето ни най-малко не изглеждаше уплашено от него, проклето да е.
– Аз съм Лу, сър.
– Набийте го и го изхвърлете – обърна се той към стражите си.
– Не, сеньор! Моля ви, сеньор, ако пожелаете да изслушате, каквото имам да ви кажа, няма да съжалявате.
– И какво може да знаеш, което да ме интересува?
– Сведения, сеньор. Имам сведения, които бихте искали да чуете.
На Жил му се прищя да му тегли един здрав шут, но се възпря.
– Какви сведения?
– За французина, когото не харесвате. Онзи, дето дойде с новите войници на епископа.
– И какво за него?
– Излъга отец Ортиз за името си. Истинското му име е Филип дьо Верси. Той е онзи, който устрои засада на хората ви.
– Ти откъде знаеш?
– Бях с него. Видях всичко.
Жил скръсти ръце.