Тя постави пръсти на устните му.
– Моля те. Не го казвай.
Но той трябваше да ѝ каже колко много е пожертвал Анселм за нея.
– Той се е върнал за теб. Отец Ортиз го накарал...
Не довърши. Чу шум сред дърветата от лявата им страна, изстъргването на конска юзда. Присви очи срещу блясъка на снега, видя отряд конници, които ги наблюдаваха много спокойно от линията на дърветата. Онова, което не видя, беше стрелецът, който го уцели в средата на гърдите. От силата на удара той се преобърна през ръба на скалата и падна в бездната.
CIII
– ФИЛИП!
Фабрисия скочи от коня си. Но щом краката ѝ докоснаха земята, се плъзна по леда и едва не падна и тя.
Лежеше по гръб, вцепенена. Чу потракването на конски копита и мъжки смях. И тогава излязоха иззад дърветата, дузина, всичките с качулки и плащове. На щитовете им бяха трите сини орела на рода Соасон.
Един от мъжете държеше арбалет. Хилеше се към нея. Имаше счупен зъб.
Жил слезе от коня си, подаде юздите на командира на отряда. Свали кожените си ръкавици и ги пъхна в колана.
Приклекна.
– Познавам те – рече той. – Ти си зидарската щерка, нали? Ако зависеше от мен, щях да те изгоря с проклетата ти майка. Това можеше да спаси живота на онзи монах, но той не ме слушаше.
– За какво говорите?
– Не знаеш ли? Ама разбира се, нали беше в подземието. Той не ти ли каза, твоят любовник с благородна кръв? Онзи испански монах нареди на баща ти да поправи църквата и някак дъртият му кучи син успял да го убеди да се качи на скелето с него. Щом Ортиз се качил, зидарят го сграбчил и заедно с него се хвърлили отгоре. Подът беше пръстен, та оставиха прилична дупка. Изгорихме тялото на баща ти, превърнахме костите му в пепел, както бихме направили с всеки еретик.
Фабрисия се изплю в лицето му. Устата ѝ беше суха, затова нямаше кой знае колко слюнка, но ѝ достави удоволствие да го види как трепва. Зашлеви я здраво, преди да избърше лицето си.
– Покажи ми ръцете си – рече той.
Фабрисия не помръдна. Той сграбчи китките ѝ, смъкна ръкавиците и се вгледа първо в едната, после в другата ръка, после ги обърна.
– Къде са раните, за които всички говорят?
– Заздравяха.
– Значи, е било само поредната измислица. Така си и знаех. Ами твоите лечителски сили? Или и те са били още един от курвенските ти номера? – Отново я зашлеви и се изправи. Кимна към скалата. – Този умря по-бързо, отколкото се надявах. Исках лично да свърша тази работа, когато реша. Все пак честта е отмъстена.
Станало беше, както в съня ѝ. Филип беше загинал и сега това чудовище с розови очи щеше да убие и нея. Не я беше грижа, всички, които обичаше и които я обичаха, вече бяха мъртви. Предпочиташе да е с тях.
– Истина ли е, че според вас еретиците убийството е грях?
– Каквото и да са ви казали за мен, повтарям ви, не съм еретичка.
– Тогава ми го докажи. – Той извади ножа от колана си, задържа острието под носа ѝ, обръщаше го на слабата слънчева светлина, после го прекара през палеца ѝ, за да види колко лесно прорязва кожата. – Вземи го.
Тя поклати глава, Жил сграбчи китката ѝ и я принуди да го вземе.
– Вземи го! Сега ме убий. Докажи ми, че не си еретичка. Един катар не би го направил, нали? Би било петно за душата му. Но ти току-що ми каза, че не си еретичка. Имаш обаче причина, аз наредих да вдигнат кладата, на която изгоря майка ти, и аз убих любовника ти. Сигурно няма човек, когото да мразиш повече. Истина е, виждам го по очите ти. Така че ме убий и ми покажи, че си добра християнка. – Той постави пръст на врата си. – Нанеси удара тук. Това е най-доброто място.
Командирът му се разшава неспокойно на коня си.
– Сеньор...
Жил вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
– Срежеш ли вената – рече той на Фабрисия, – никой няма да може да ме спаси. Това ще е съвършеното отмъщение. Искаш да го направиш, нали?
Погледът му не изпускаше нейния. Усмихна се и отново посочи към врата си, предизвикваше я.
Част от нея наистина искаше да го убие. Може би той също се чудеше; точно това иска да направя. Той ще разчете като предупреждение и най-лекото движение на очите ми, докато се готвя за удара, ще улови китката ми и ще я строши.
– Мислиш си, че хората ми ще те убият, ако ме нараниш – рече той, – права си, така ще направят. Но ако те те убият, смъртта ти ще е бърза. По моя начин, оставиш ли ме жив, ще е бавно. Изборът е твой.
Филип не би се поколебал, помисли си тя. Направи го, направи го. Слаба ли беше или силна? Убийството му щеше да е безсмислено дело, нищо не би променило.
Направи го сега, чу Филип да ѝ шепне.