Тя изпусна ножа в снега.
– Разочарован съм – обяви Жил. – Мислех си, че поне ще опиташ, най-малкото заради любовника си. Беше ти любовник, нали? Затова се е върнал за теб. За теб, някаква проста, нищо и никаква пачавра, каквато може да купи за нищо пари, където и да е. Какъв глупак се оказа.
Вдигна ножа и го върна в колана си.
– Трябваше да го направиш, докато все още можеше. Лошо те чака. Ама много лошо.
СIV
ФИЛИП ОТВОРИ ОЧИ към небе с цвят на сив кварц. Опита се да повдигне глава и простена от болката в черепа си. Снегът валеше по лицето му. Изплези език, за да улови една-две снежинки, усети как ледените кристалчета падат на брадата му.
– Фабрисия?
Спомни си как води коня ѝ за юздата. Какво се беше случило след това?
Опита се да седне и видя стрелата, която стърчеше от гърдите му. Дъхът му секна, сграбчи острието, забито в ризницата, която носеше под плаща си. Строши покрития с пера край и я издърпа.
– Фабрисия?
Усети как в гърлото му се надига гадене, обърна се настрани и повърна. Видя, че се взира в бездна. Протегна ръка назад, за да се задържи.
Лежеше там и преглъщаше с мъка жлъчния сок. Не смееше да помръдне. Намираше се на малка издатина на отвесна скала. Вятърът навяваше ледени късчета и хвърляше малки люспици в лицето му.
Колко време съм лежал тук? Колко време съм падал? Той присви колене, пробва как се движат. После пое дъх и почувства остра болка в гърба си. Предположи, че тялото му е прекалено измръзнало, за да го боли силно. Истинската болка щеше да дойде, когато отново се затоплеше.
Ако доживея отново да се стопля.
Само че повече не можеше да лежи на това място, можеше да премръзне до смърт. Налагаше се да се изправи, да се изкачи по скалата. Не можеше да го направи с ризница. Тя беше спасила живота му за последен път.
Най-напред свали тежките кожени ръкавици, после посегна към колана и потърси ножа си. Пръстите му се сключиха около дръжката; почти бяха премръзнали, сякаш ги нямаше. Започна да ги раздвижва, усещаше ги вдървени, опита се да ги стопли с дъха си. Трябваше да са гъвкави, ако изпуснеше ножа, нямаше да има спасение.
Движеше се бавно и премерено, най-напред сряза туниката си, за да стигне до връзките в горната част от ризницата. Трудно беше да се облече и съблече и в спалнята на замъка с помощта на личния му слуга и още един, който да му помага; да я съблече тук, легнал по гръб, изглеждаше невъзможна задача.
Седна бавно, главата му се въртеше, намери процеп в скалата. Пъхна пръстите на лявата си ръка в него и се задържа, докато замайването премине.
Посегна зад себе си с ножа, откри долната връзка с лявата си ръка и я преряза.
Имаше още една връв на тила му, прекара ножа и през нея. Оставаше една последна, в средата на гърба, знаеше, че нея ще му е най-трудно да среже. Когато посегна назад, премръзналите му пръсти закачиха разкъсания ръб на туниката и изпусна ножа. Проклятие!
Помисли, че за него това е краят. Чу как ножът изтрака на камъка. Затърси го слепешката, сигурен беше, че е паднал от скалата.
Не, още беше тук.
Изпълни го благодарност, когато пръстите му уловиха дръжката.
– Изпуснеш ли го още веднъж, мъртвец си – каза си той.
Напипа връзката в средата на гърба и я преряза с прекомерна предпазливост.
Сега трябваше да се опита да съблече горната част на ризницата.
Задуха вятър и той изчака, докато утихне. Отново затопли с дъх пръстите си, преди да посегне към опората си в скалата, затвори очи ог пристъпа на световъртеж. Не отклонявай погледа си от издатината. Не поглеждай встрани.
Постави ножа между коленете си, близо до меча.
Опита се да се измъкне от ризницата, но тя беше прекалено тясна и тежка. Трябваше да се изправи, за да я съблече. Откри друго място върху скалата, за което да се захване, издърпа се, така че да се обърне и да застане стабилно на лявото си коляно с лице към нея. После се изправи на крака.
Видя, че от това място може да се протегне и да докосне ръба. Паднал беше от височина, която с малко надвишаваше ръста му, по гръб върху място, откъдето се беше отчупила част от скалата; варовиковата издатина и прорасли храсталаци сигурно му бяха попречили да се претърколи надолу в пропастта.
Опря чело на замръзналия камък и вдигна дясната си ръка към лявото рамо, задърпа доспехите. Не можеше да опъва с голяма сила, за да не изгуби равновесие. Затегли ръкава, освободи го на сантиметри. Ако успееше да извади едната си ръка, щеше да е по-лесно с втората.