Връхлетя го порив на вятъра.
Щом свалеше ризницата, щеше да може да се движи свободно, но колкото и тежка и тромава да беше, поне донякъде го защитаваше от студа.
Освободи лявата си ръка, после започна да измъква дясното си рамо. Пръстите му се изплъзнаха от ледената скала и той за малко не падна. Вкопчи се в друга пролука.
Търпение, Филип.
Най-накрая успя да освободи и другата си ръка и горната част на ризницата се свлече в краката му. Веднага се почувства олекнал и студът го връхлетя. Сега трябваше да се движи бързо или щеше да замръзне до смърт.
Прилепи се към скалата, закачи колана на меча и с ботуша си го вдигна до нивото на коляното, после го улови с една ръка. Преметна меча и колана през рамо.
Разстоянието за катерене не беше голямо, но камъкът беше хлъзгав и треперещите му крайници щяха да го затрудняват. Изпъна ръка нагоре и откри място, където да се улови, издърпа се. Светът се завъртя. Лошо. Отново се сниши на издатината.
– Фабрисия!
Отговор не последва. Дали беше мъртва?
Заопипва издатината, за да открие нова опора. Пъхна пръсти в процеп на скалата, изблъска снега и събра сили за нов опит. Заби ботуш в скалата и се издърпа. Пръстите на лявата му ръка откриха нова пукнатина.
Заизкачва се, видя върховете на дърветата, струйка дим от високото над долината. После усети как пръстите му се плъзгат, извика, когато пищялът му изпука на скалата. Свети Боже!
Щеше да падне.
CV
КАКВО ДА НАПРАВЯ? Симон се молеше на колене. Вече не мога да разчитам на онова, в което допреди вярвах. Всичко стабилно изчезна.
Отгоре се чуха викове, тропот от копита по каменните плочи, когато отряд конници влязоха в галоп в цитаделата. Предположи, че Жил най-накрая се е върнал. Стегна се.
Чу го да тича по каменните стъпала и се обърна навреме, за да види как баронът влита в криптата, по плочите от него закапа сняг, розовите му очи горяха. Имаше вид на мъж, който е бил с жена или е убивал.
– Пак ли сте на колене, свещенико? Внимавайте, ще ги износите.
– Излязохте много неочаквано през нощта, сеньор. Всички се зачудихме какво се е случило.
– Имах важни дела.
– Със заминаването си предизвикахте много тревога.
– Предполагам, че вие сте се разтревожили повече от другите. – Жил подуши въздуха. – Тук все още вони на оня монах. Но пък и вие, духовниците, още приживе разнасяте воня. Затова ли горите толкова много тамян? – Падна на колене. – Отче, изслушайте изповедта ми.
– Обиждате ме, а после търсите от мен опрощение?
– Това ви е работата. Просто я свършете.
– Епитрахилът ми го няма. – Печели време, мислеше си Симон. Научи какво се е случило тази нощ. – Ще трябва да го взема.
Жил обаче отново стана, постави ръка на гърдите на Симон, за да му попречи да излезе.
– Епитрахилът ви няма да ви трябва, отче, няма да правя такава изповед. Не ми трябва опрощението ви за нещо, сторено от мен, за което съм сигурен, че Бог откровено ще одобри. Самият папа казва, че убийството на еретици не е грях, тогава за какво да се изповядвам? Но все пак ще ви кажа какво сторих. Вие сте свещеник и ще ви хареса да го чуете.
– Слушам ви, сеньор.
– Обвинявам себе си за убийството на Филип дьо Верси. Не от собствената ми ръка, разбирате ли, дадох заповед да бъде убит. Проявих милост във всяко отношение, защото смъртта му беше по-бърза, отколкото заслужаваше.
– Грях е да убиеш друг християнин както на небето, така и на земята.
– Той не беше християнин, въпреки че се преструваше на такъв.
– Той беше командир на кръстоносците, които ни изпрати епископът на Тулуза!
– Той беше предател, предал епископа и Бог. Открих го да помага на еретик да избяга. Това поведение на християнски рицар ли е?
– Имате ли доказателства, че е бил еретик? Защото, ако нямате, ще бъдете прокълнат пред Бог и пред краля на Франция. Филип дьо Верси не беше отлъчен, затова не сте имали право да го убивате!
– Вашият монах не навлизаше в подобни законови детайли в Сент Ибар. Той ми каза да избия всички там и да оставя Бог да реши кой е еретик и кой е вярващ. Помните ли? Но според мен вие прибързахте в съденето. Нека ви разкажа какво още направих, после, може би, убежденията ви ще се засилят.
Той побутна Симон към олтара.
– Онази жена Беранже. Виждали ли сте белезите от раните по ръцете ѝ? Казват, че от време на време на тези места при нея се появявали дупки като раните на Христос след разпъването на кръста. Вярвате ли в тези истории, отче?
– Не знам в какво да вярвам.