– Не се плаши, войниче, изправен си пред армия от един човек – успокои го Филип. – Сега кажи на кучия син с червената брада да си вдига полите и да бяга, защото ще го пронижа като заек.
Един от ездачите препусна назад през редицата, принуждавайки останалите конници да се отдръпнат. Червенобрадия яздеше в авангарда с неколцина събратя рицари.
– Ето те, кучи сине, грозен като свиня – поздрави го Филип.
Червенобрадия се ухили. Не вярваше на късмета си. Мислеше, че Филип вече е избягал в Бургундия, и вероятно затова носеше само кожен елек без ризница. Извади меча си. Филип забеляза, че го държи с лявата ръка.
Червенобрадия огледа дърветата от двете страни на пътя.
– Клопка ли си ни устроил?
– Щях ли да ти кажа?
– Къде са другите? Не ми казвай, че са се разбягали като подплашени зайци. Такива ли мъже отглеждат в Бургундия?
– Мисля да ти покажа що за мъже отглеждат в Бургундия, ако се позадържиш малко.
– Мислиш, че можеш да надвиеш четирийсетима?
– Не целя да се бия с всички. Само с теб. Ще го направя за Рено. Помниш ли го? Момчето, чиито очи избоде, защото е имало неблагоразумието да се бие срещу теб.
– Извадих му очите, защото е еретик.
– Беше вярващ католик.
– Той се сражава с мъже, които с гордост носят Божия кръст, това го прави еретик. Пищеше като момиче. Да го беше чул. И мъртвите щеше да събуди.
Вбесен, Филип пришпори коня си напред, но после дръпна юздите. Планът беше друг. Не му позволявай да те предизвиква, помисли си той. Бий се, воден от гняв, веднъж му беше казал баща му, и поражението ти е сигурно. За да победиш в битка, се изисква бистра глава.
– Е, ти скоро ще научиш колко добре спят умрелите.
Червенобрадия се изсмя и без предупреждение се втурна право към него, връхлетя лявата страна на Филип, което той и очакваше, и това му даде предимство. Филип беше готов за него и с щита си отби удара на меча му. Остави го да мине, после обърна Лейла, за да е с лице към него. Червенобрадия сега беше отделен от хората си, точно както Филип искаше да стане.
Той взе арбалета от седлото. Червенобрадия беше на петдесет стъпки, държеше меча си с лявата ръка, щита с дясната. Филип извади стрела, като се надяваше наранената му китка да не трепне, и я изпрати в дясното коляно на противника си. По лицето на Червенобрадия, преди болката да го прониже, се изписа слисване от това коварство и той нададе вой. Да не би да очакваше честна борба? Какви бяха шансовете на един срещу четирийсет?
– Момчето, което ослепи, имаше точно око. Веднъж улучи глиган, който се готвеше да ме убие, от сто стъпки. Кой, мислиш, го е научил да стреля така?
Червенобрадия задърпа стрелата от крака си, крещеше в агония. Филип пришпори Лейла в галоп и той нямаше време да реагира, беше полудял от болката в коляното. Филип го нападна от уязвимата му страна. Червенобрадия се извърна на седлото, за да постави щита пред ръката, с която държеше меча, но в последния момент Филип стремително смени посоката и го посече по крака. Ударът съсече както човека, така и коня, който се вдигна на задните си крака, загуби равновесие и заедно кон и човек се изтъркаляха в орловата папрат.
Филип скочи от седлото. Погледна нагоре по пътеката. Хората на Червенобрадия щяха да го убият, разбира се, въпросът беше само колко време щяха да позволят да продължи този двубой. Предполагаше, че отговорът зависи от това, доколко държат на предводителя си.
Конят на Червенобрадия се мъчеше да се изправи. Левият крак на ездача му беше премазан под него. От коляното стърчеше стрелата, кракът надолу беше отсечен от меча на Филип. Беше се напикал, по брадата му течеше слюнка. Засочи към Филип и извика на хората си.
– Убийте го! Убийте го!
Войниците му, забеляза Филип, не се втурнаха да изпълнят заповедта му. Явно не им е много умилял.
– Кой беше? Ти или някой от хората ти?
– За Бога! Погледни какво направи! Осакати ме!
Един от рицарите на Червенобрадия най-накрая се отдели от останалите и препусна по пътеката към него. Филип се почуди дали да довърши Червенобрадия, преди ездачът да довърши него.
Но нямаше време да нанесе удара. Извърна се да посрещне връхлитащия ездач, спря удара на меча му с щита си, но падна от силата на нападението. Глезенът му не удържа. Вече и другите яздеха към него. Един от рицарите скочи от коня и Филип се изправи с мъка, за да го посрещне.
Червенобрадия продължаваше да крещи.
Първият нападател или беше прекалено самоуверен, или прекалено дързък; може би искаше да се покаже пред другарите си. Спусна се по наклона прекалено бързо и Филип остави несъобразеният му устрем да го наниже на меча му. Поведението му беше глупаво, особено след като носеше толкова оскъдни доспехи.