Но свещеникът не се беше разбързал за небето. Издържа още няколко часа и почина едва на разсъмване. Случи се, докато Филип и Фабрисия спяха.
– Каква е тази работа? – изръмжа Жил. Зимата скоро ще дойде, а на нас още ни предстои да избием еретиците. Дьо Монфор пък разправя, че дори да ги избием до крак тук, от другата страна на графство Тулуза имало още.
Симон се смая от невежеството му след всички тези месеци, прекарани в Пей д'ок.
– Половината албигойци са еретици, сеньор. Можем да покръстим малък брой.
Намираха се в норманската копринена шатра. През деня бяха напреднали съвсем малко и благородният господар ставаше нетърпелив.
– Да ги покръстим ли? Защо ще ни е да ги покръстваме? Опитахме ли се да покръстим сарацините?
– Да избием всички еретици, би означавало да избием половината население на Пей д'ок.
– И така да е. Само че нямаме толкова време да го направим.
На Симон му се прииска да се разсмее, после видя, че големият благородник няма да приеме смеха му от развеселяващата му страна.
– Не всички хора са привлечени към ереста. Някои просто са подведени.
– Защо все трябва да ми противоречите по този въпрос, отец Жорда? Тук съм по молба именно на вашия понтификат. Кълна се, че не разбирам духовниците. Това не е ли християнска земя? Тогава или тези безбожни нещастници са с Църквата, или са срещу нея. Това не е ли истината, отец Ортиз?
И двамата се обърнаха за подкрепа към монаха.
– Моля ви, отец Ортиз, напомнете на великия пер, че сме тук, за да върнем Юга към Бог, а не да изколим всички.
– Отец Жорда, не сме ли ние от единствената истинска религия? Не обират ли тези еретици нашите църкви и не изкушават ли другите да се отдалечат от Бог? Не казва ли самият папа, че не е грях, ако убием по време на кръстоносен поход?
– Искате да кажете, че се съгласявате с благородния пер по този въпрос? Мислех, че сме тук, за да проповядваме, а не да колим.
– Времето за проповед свърши.
Някъде из планините зави вълк. Жил отиде до входа на палатката и надзърна в мрака, сякаш можеше да види звяра от мястото, на което стоеше.
– Тук не ми харесва – заяви той. Имаше малки ръце и непрекъснато ги потриваше една в друга. Разправяха, че има заболяване, заради което се поти повече от останалите хора дори при студено време. – Горе има пещери, говори се, че еретиците ги използват за своите оргии и за ритуалите си към Дявола. Ще изпратим неколцина да ги намерят. Какво ще правим с онези, които почитат Дявола, когато ги върнем във вярата, отец Жорда? Искате ли да проповядвате пред тях известно време, преди да ги изгоря? – Симон не отговори и той се обърна към отец Ортиз. – Отче Ортиз, утре сутринта ще застанете начело на колоната. Мисля, че ще отида с моите рицари до пещерите, вместо да се разтакавам с тази обсадна машина и магаретата. Може пък да доведа еретик за отец Жорда, когото да покръсти. Така ще си намери занимание да му минава времето. Вие какво мислите, отче?
LXVII
ГРАК НА ВРАНА я стресна.
Почиваха в гъсталака от жегата на пладнето. Фабрисия беше заспала почти веднага, но за минути, не повече. Когато се събуди, Филип лежеше до нея със затворени очи.
Тя стана. Нещо я привлече навътре в гората, през дебелите дънери на буковите и дъбовите дървета. Жуженето на насекомите не знаеше спиране, пулсиращ ритъм, който я притесняваше. Препъна се в някакъв клон.
Пред нея в прогорена хралупа в основата на едно дърво стоеше черно изображение на жена. По скования ѝ олтар имаше наскоро покапал восък от свещ и оставените цветя бяха свежи. Тя посегна да я докосне и познатите тръпки полазиха по кожата ѝ, студена, лепкава вълна, от която повърна. Падна на колене и ръце, погледът ѝ се замъгли, хлад скова тялото ѝ, плувнало в студена пот.
На Филип не му се вярваше, че си е позволил да заспи на открито. За пръв път се случваше. Когато се събуди, Фабрисия я нямаше, въпреки че следата, която беше оставила в тревата, все още беше прясна. За миг се изплаши не на шега, след това чу гласа ѝ, който идваше отблизо. На кого говореше? Скочи на крака с ръка на меча.
Намери я коленичила сред храсталака. Тя погледна към него, погледът ѝ беше унесен.
– Кой е тук? – попита той. – С кого говориш?
Някой беше издълбал малък отвор в основата на буката. Вътре около черна, четвъртита и грозна статуя имаше каша от восък за свещи и цветя. Виждаше се, че фигурата е женска, с плоски гърди и необичайно плодовит корем.