– Не ви ли е страх да говорите така? Не се ли страхувате от Бог?
Превръзките изсъхнаха. Той започна да превързва крака ѝ.
– Може би еретиците са прави и Богът на този свят е Дяволът и аз не познавам истинския Бог. На мен това ми се струва много смислено, разбираш ли. Разбирам тази ерес.
– Ами това – тя вдигна ръце. – Как се вписва в онова, което говорят еретиците?
Той поклати глава.
– Както сама казваш, не можем да знаем всичко. Някои неща трябва да останат загадка.
Нямаха завивки. Филип донесе, колкото успя, дърва от гората и се свиха един в друг, за да се стоплят.
Никога не съм си представяла подобно нещо, мислеше си тя. Щом си родена в дома на зидар в Тулуза, стените на града са целият свят и си мислех, че животът ми ще бъде като този на майка ми и като на майката на майка ми. А и не изглеждаше толкова лош: добър и силен съпруг, който не я бие, дом със солие, свински бут над огнището, добри съседи и обещание за топло ъгълче на небето в края на този живот.
Никога не си беше представяла, че един ден ще спи насред горите с френски благородник, преследвана като животно и прокълната с дарба, която я откъсваше от останалите.
– Казахте, че сте видели майка ми и баща ми, че били тръгнали към Монтайе.
– В тези планини това е единственото убежище от кръстоносците.
– Според вас тогава те ще са там, когато пристигнем.
– Ако преживеят пътуването. Надявам се тяхното да не е така пълно с толкова пречки като нашето.
– Какво ви казаха за мен? Дали и те като останалите ме мислят за вещица или за луда?
– Казаха, че се молят за теб всеки ден, и изглеждаха разтревожени, както се тревожат едни родители за детето си. Ако знаеха, че не си на сигурно място в манастира тази вечер, щяха да умрат от притеснение. Защо си тръгна оттам?
– Защото монахините също ме мислеха за вещица. Решиха, че сама си причинявам раните, защото съм луда или защото искам цялото внимание да е насочено към мен. Можете ли да си представите някой толкова да жадува за вниманието на хората, че да си забива нож в ръцете и краката всеки ден? Но хората мислят така. И вие мислите същото понякога, нали?
Той не ѝ отговори.
– Ще ме искате ли още, когато стигнем Монтайе, сеньор? Аз съм дъщеря на зидар. Вие сте пер. Само засега ли ме искате? Мога да понеса истината, ако ми я кажете. Но момиче като мен понякога може да си въобрази разни неща за положението си.
– Забравяш, че вече не съм сеньор, вече не притежавам земя, нито пари и съм отлъчен от църквата. За мен няма бъдеще. Дали е само засега? Всичко в живота ми е само засега.
Чу се вълчи вой и тя се стресна. Последва втори.
Фабрисия сграбчи ръката на Филип.
– Воят идва от много близо.
– Всичко е наред – успокои я той. – Няма да се приближат до огъня.
Но седна и извади меча си от ножницата.
Нащърбената наполовина луна се показа иззад облаците, хвърляйки бягащи сенки. Реката се точеше и потреперваше, а светлината се стрелкаше като живак. Той метна още цепеници в огъня. Нещо сред храстите помръдна.
– Какво беше това?
Той взе клон от огъня и го вдигна високо над главата си. Някъде там просветваха чифт оранжеви очи, два чифта, може би повече.
– Докато стоим близо до огъня, няма да се осмелят да приближат – успокои я той.
– Имаме ли достатъчно дърва, за да гори цяла нощ?
– Не знам.
Тя чу камбаната да бие за утреня в църквата в Монтайе, оставаше втората половина на нощта.
Филип стоя на пост, не допускаше огънят да угасне, от време на време се разхождаше и размахваше горящ клон, за да се отдръпнат вълците по-дълбоко сред мрака. Фабрисия ги чуваше да вият недоволно.
– Гладни са – каза Филип.
Луната залезе зад скалите. И тогава без никакво предупреждение тя чу как един от вълците рискува да се приближи. Филип замахна, мечът му изсъска, после описа свистящ кръг. Искри от клона, който държеше в другата ръка, заблещукаха в тревата.
Чу скимтене, когато едно от животните се запремята, а другите избягаха назад и нагоре по брега към гората. Филип изрева и хукна след тях, размахал факлата в широка дъга. Вълците заръмжаха и се оттеглиха с горящи очи.
Филип блъсна с крак още дърва в огъня.
– Всичко е наред. Вече няма да се върнат.
Фабрисия потрепери и се приближи към огъня.