— Да, и аз смятам така. Но защо дойде в Пъкъл? Искам да кажа… онова, което е вътре, би могло да се приземи където и да е по света. Защо е избрало Пъкъл?
Джеси не отговори. Мислеше за Дофин и къде ли беше момиченцето — не, поправи се тя — съществото сега. Погледна през прозореца към пирамидата и в съзнанието й дойде една-единствена дума: СТИНГЪР. Каквото и да беше то, Дофин се ужасяваше от него, а и самата Джеси не се чувствани особено приятно.
— По-добре кажи на следващия да влиза.
— Окей. — Коди се откъсна от прозореца. На вратата се поспря. — Чуйте… мислете каквото искате, но съжалявам, че Рентгена пострада.
Тя кимна.
— Аз също, но ще се оправи. Май ще излезе по-жилав, отколкото съм го смятала. — Въздържа се да му благодари, задето е помогнал на сина й, защото подробностите още не бяха изяснени. Струваше й се, че Коди и Рик Джурадо бяха подстрекателите на боя между бандите, а той би могъл да свърши и с убийството на някое момче. — Вероятно ще ти потрябва нещо против главоболие — каза Джеси. — Ако помолиш госпожа Сантос от приемната, ще ти даде малко аспирин.
— Добре, благодаря. Ей, може би ще ми остане една малка релсичка за спомен от тази нощ, а?
— Може би — съгласи се тя, макар да знаеше, че белегът едва ли щеше да се забелязва. — Има ли някой, който да те отведе у дома?
— Мога да вървя. И без това трябва да си взема мотора. Благодаря за бродерията.
— Опитай да не се забъркваш в неприятности, а?
Канеше се да й отвърне нещо духовито, но видя, че тя говори искрено и изостави надутата си поза.
— Ще опитам.
Като излезе в осветения от аварийни лампи коридор, Коди каза на следващото момче, което чакаше на пейката, да влиза. Беше от кроталите. Очите му бяха подути, а долната му устна изглеждаше така, сякаш беше имала работа в мелачка за месо. Тръгна по коридора. От двете му страни имаше стаи. От една от тях се чуха стенанията на агонизиращ мъж. Миришеше на изгоряло месо. Хората се бутаха и хвърляха дълги сенки на слабата светлина. Някаква испанка, чиято рокля беше изцапана отпред с кръв, изприпка край него. Мъж с патерици и с огромна превръзка на лицето стоеше на входа, гледаше безизразно и мънкаше нещо. Коди видя доктор Макнийл, който идваше насам, подхванал някаква жена с прашна сива коса, в която висяха розови ролки. Беше облечена в син пеньоар, лицето й беше мъртвешки бледо, а очите — разширени така, сякаш си бе мушнала пръста в електрическия контакт. Макнийл я въведе в стаята отляво и Коди, без да иска, забеляза кървавите стъпки по килима.
Коридорът на страданията свърши и Коди се озова пред бюрото в приемната. Попита кръглоликата госпожа Сантос за аспирин. Тя му даде няколко таблетки в малко пластмасово шишенце, увери се, че е записала името и адреса му в журнала и му каза, че може да си върви. Чакалнята също бе пълна с хора, повечето от тях жители на Бордъртаун, стреснати от ударната вълна или чакащи да разберат нещо за ранените си роднини.
Когато прекосяваше чакалнята, баща му се изправи от един стол в ъгъла и каза:
— Момче! Почакай за минута.
Той зърна крещящата вратовръзка и едва се сдържа да не се изсмее. Нищо чудно, че старецът не носеше връзки — те подчертаваха жилестия му врат и му придаваха вид на откачен. Коди се беше наситил на болничните миризми и тревожните звуци, затова продължи да крачи навън, без да чака баща си. Мотоциклетът му все още стоеше паркиран пред Игралната зала и смяташе да си го потърси. Баща му извика след него:
— Коди, де отиваш?
Не разбра дали беше забавил крачка или не, но баща му вече го настигаше с дългите си крака. Кърт вървеше на разстояние от него.
— На теб говоря. Не разбираш ли вече английски?
— Просто се махай. — Гласът на Коди беше рязък и сдържан. — Остави ме на мира.
— Дойдох да те видя. Чух, че си се замесил в някакъв бой. Боже, изглежда, понатупали са те.
— Не са.
— Тогава външността лъже. — Кърт гледаше хеликоптера, който бавно кръжеше над гробището за коли на Кейд и правеше плахи опити да се приближи до черната пирамида, след което завиваше рязко встрани. — Казвам ти, адът е слязъл в Пъкъл. Това не е ли най-странното копеле, което си виждал досега?
— Така е.
— Сигурно е пълно с призраци. Такова нещо не би трябвало да го има. Знайш ли, без малко да сгазя Джинджър Крийч преди малко. Разхождаше се по улиците по пеньоар. Бог знае какво се е случило с Додж. Какво ли е видяла Джинджър, та е превъртяла?