Дофин местеше поглед от лице на лице и виждаше ужаса в очите им. Изправи се, а жената пред нея дръпна ухиленото момченце и отстъпи.
— Изкарайте я оттук! — продължи кметът. — Тя няма никакво право да бъде в Божия дом!
— Млъкни, Джон! — заповяда Дженингс. Хората вече се отправяха към вратата и излизаха колкото можеха по-бързо. — Тъкмо щях да я водя при полковник Роудс. Сега защо просто не седнеш и не спреш…
Подът потрепера. Дофин забеляза, че пръчиците светлини трепнаха. Един от металните стативи се обърна и горящите пръчици се търкулнаха по тъмночервения килим.
— Какво беше това? — изкрещя Дон Рингуълд. Зад очилата с телена рамка големите му като на бухал очи изглеждаха направо огромни.
Последва силно пращене. Циментът се пука — помисли Дженингс. През подметките си усети как подът трепери под краката му. Ани Гибсън изпищя. Двамата със съпруга й хукнаха към вратата, дърпайки двете си момчета. От другата страна на пътеката госпожа Еверет ломотеше нещо, вдигнала и двете си ръце към кръста. Дженингс погледна Дофин и видя как страхът се промъкна отново в очите й, но после изчезна. Отстъпи пред такъв силен гняв, какъвто той никога досега не бе виждал. Пръстите на Дофин стиснаха пейката пред нея. Чу я да казва:
— Това е Стингър.
Подът по продължение на пътеката се изду като пришка, която всеки момент щеше да се спука. Брет се олюля назад и удари Дорис с лакът в челюстта. Тя се просна на пода и не стана. Някой изпищя от другата страна на храма. Камъни и се триеха един в друг, гредите скърцаха, а редиците пейки се катурнаха последователно, сякаш беше минала голяма вълна. Дженингс имаше чувството, че под пода на храма се движи нещо огромно, което беше стигнало повърхността и вече щеше да я пръсне. Нагоре по стените плъзнаха пукнатини. Фигурата на Исус на кръста се откъсна и падна с трясък върху олтара сред облаци прах и мазилка.
Една част от лявата страна на църквата пропадна и редиците пейки се разделиха на две. Дофин крещеше „Излизайте! Излизайте!“ — и вълната от хора се втурна с писъци към изхода. Дженингс видя как килимът се раздра на две и покрай пътеката между редовете се отвори нащърбена пукнатина. Подът се надигна, потрепера и започна да се свлича в нея, а от вътрешността започна да се вдига прах. Айда Слатъри се търкулна, крещейки, и без малко да събори Дженингс на земята. Той видя как Дорис Брет падна долу, докато кметът се катереше като маймуна по гърчещите се редици пейки и се опитваше да се добере до вратата.
Джил Локридж пропадна долу. Само след секунда подът се разтвори под краката на съпругата му Мейвис. Най-голямото момче на семейство Рингуълд успя да се задържи на ръба и Дон се спусна да го дърпа. „Хвала на Ису-у-у-у-у-са!“ — крещеше обезумяла госпожа Еверет.
Подът се свличаше с бясна скорост, редиците пейки се цепеха с такава пукотевица, сякаш имаше стрелба, пукнатини тръгнаха нагоре по стените като змии. Дървените греди на покрива се чупеха и падаха тежко, а оцветените стъкла на прозорците дрънчаха. Стените се тресяха в основите си.
Някои от свещите бяха подпалили килима близо до олтара. Колебливите пламъци хвърляха гротескни сенки, докато хората се бореха да излязат през вратата или да се покатерят през прозорците. Дженингс грабна Дофин и я взе на ръце, както би направил с всяко друго дете. Усети как сърцето й препускаше лудо. Подът пропадна и под госпожа Еверет. Тя се задържа за остатъците от една разцепена пейка и Дженингс хвана ръката й, за да я издърпа.
Преди обаче да успее да направи нещо, госпожа Еверет се сгромоляса долу с такава сила, че почти измъкна ръката му и ябълката й. Чу сподавения й писък и си помисли: Нещо я дръпна.
— НЕ! НЕ! — крещеше Дофин и се мъчеше да се измъкне от човешката прегръдка. Вътрешностите й горяха от гняв и ужас — това, което ставаше тук, беше заради нея. Писъците я изпълваха с мъчителна болка. — ПРЕСТАНИ! — извика тя, но знаеше, че онова под пода няма да я чуе и че то няма милост.
Дженингс се обърна и тръгна към вратата.
Направи две крачки… и подът се разтвори пред него.
Падна и размаха ръце да се хване за нещо. Дофин беше увиснала на шията му. Докопа ръба на една счупена пейка. Треските се забиха в дланите му. Краката му търсеха опора, но такава нямаше. Една греда се сгромоляса толкова близо до него, че усети полъха от падането й по лицето си. Долови, че нещо огромно се надига с вълнообразни движения под него. И веднага след това го почувства — студена лепкава влага, която обгръща краката му до глезените. Само след секунди щеше да бъде дръпнат долу, както госпожа Еверет. Раменните му мускули направо се подуха от усилието да се надигне заедно с Дофин. Вакуумът около глезените го всмукваше с такава сила, че имаше опасност да го откъсне от кръста. Той зарита като обезумял, освободи единия си крак, после другия и със сетни напъни успя да се вдигне върху ръба на пропадащия под. Изправи се и хукна. Когато покривът започна да пропада, вече беше прекосил прага. Навън се спъна в някакво пълзящо тяло и се просна върху песъчливата поляна. Дясната му половина пое удара, а той пусна Дофин и се претърколи, за да не я смачка. Остана по гръб, зашеметен и задъхан. В това време стените на църквата не издържаха и част от покрива се срути. През пукнатините излезе прах — като последно издихание на умиращ. Църковната камбанария също се срути и останаха да стърчат само камъни. Стените се разтресоха още веднъж, дървените греди изпищяха като ранени ангели и накрая всичко утихна.