Насочи светлината към рафтовете, където преди имаше шест пушки. Бяха изчезнали. Катинарите им бяха отсечени с брадва или мачете. Липсваха също и кутии с амуниции. На светлината проблеснаха само няколко патрона.
— Толкова по въпроса с оръжието, човече — каза Зарра. — Хайде да се измитаме оттатък моста.
— Почакай. Господин Лътрел държеше пистолет в канцеларията си.
Рик тръгна през една летяща врата към склада и Зарра последва лъча светлина. Канцеларията се оказа заключена и Рик разби вратата с два ритника и отиде до отрупаното с хартии бюро. Чекмеджетата също бяха заключени. Той отиде отново в склада и се върна с кутия отвертки. Двамата със Зарра ги използваха като лостове и отвориха чекмеджетата. В най-долното, под купчина списания „Плейбой“, намериха зареден трийсет и осем калибров пистолет и допълнителна кутия патрони. В клиниката бяха чули полковник Роудс да говори за двата космически кораба и съществата, наречени Дофин и Стингър. Рик все още усещаше мазните люспи на опашката му около врата си и за нищо на света нямаше да се върне в Бордъртаун без оръжие. Божият гняв бледнееше пред мощния „Смит и Уесън“.
— Да вървим, човече! — подканяше го Зарра. — Получи това, за което дойде.
— Правилно.
Рик напусна канцеларията, следван от Зарра. Отново минаха през склада. Изведнъж някъде отпред в магазина нещо се блъсна шумно и издрънча и двамата подскочиха като ужилени. Зарра изстена от ужас, а Рик щракна предпазителя на пистолета. Огледа наоколо с фенерчето, като следваше лъча с дулото на пистолета.
Не можа да види никого. Някой е влязъл за оръжие също като нас, помисли си. Надяваше се да излезе прав.
— Кой е там? — попита.
Нещо мръдна от лявата му страна. Веднага насочи фенерчето към рафтовете, където стояха връзките навито въже или тел.
— Имам пистолет! — предупреди Рик. — Ще надупча прокле… — Той млъкна, щом лъчът попадна на нея.
Тя стоеше и държеше в ръце някакво въже. От рафта беше паднала връзка медна тел и беше бутнала едно бурканче с пирони. Беше облечена точно така, както я беше описал полковник Роудс — прашна тениска и сини джинси, — а лицето й беше на момичето на господин Хамънд. Само че зад това лице, според Роудс, се намираше извънземно, наречено Дофин и то беше малкото момиченце, което онова нещо в двора на Кейд търсеше.
— Не мърдай! — Нещо приседна в гърлото му. Сърцето му биеше толкова силно, че чуваше как кръвта бучи в ушите му. — Имам пистолет — повтори, а ръката, с която го държеше се разтрепера.
— Коди Локет се нуждае от помощ — каза Дофин спокойно, примижавайки на силната светлина. Порови се в паметта си и откри, че терминът „пистолет“ означаваше примитивно оръжие с ударни капсули. От гласа на човека разбираше, че е страшно изплашен, затова стоеше съвсем неподвижно.
— Това е ТЯ — прошепна Зарра и краката му се подкосиха. — О, господи, това е тя!
— Какво правиш тук? — попита Рик, без да маха пръст от спусъка.
— Видях вашето превозно средство. Последвах ви — обясни Дофин. — Коди Локет се нуждае от помощ. Ще дойдете ли с мен?
Нужни му бяха няколко секунди, за да осмисли казаното от нея.
— Какво е станало с него?
— Падна. Отдолу.
— Къде отдолу?
Тя си спомни името, което Коди Локет беше викал пред къщата, и се опита да го произнесе:
— Госпожа Сте-лен-берг. Под нейното жилище. Ще ви заведа дотам.
— Няма да стане! — каза Зарра. — Ние се връщаме в Бордъртаун. Нали, Рик?
Другото момче не отговори. Не беше съвсем сигурен къде точно се намираше Коди Локет, но съществото май казваше, че е паднал под някаква къща.
— Знаеш ли на каква дълбочина е паднал?
— На четири цяло и пет стотни метра. Приблизително изчисление, плюс-минус пет сантиметра.
— О!
— Визуално пресмятам, че това въже възлиза на четири метра и половина. — Тя се опита да повдигне тежката връзка, която беше смъкнала от рафта. Мускулите й се напрегнаха от усилието. — Ще ми помогнеш ли?
— Забрави Локет, човече! — възрази Зарра. — Хайде да се връщаме при нашите хора!
Дофин не разбра отказа му.
— Коди Локет не е ли от вашите хора?
— Не — каза Рик. — Той е ренегат, а ние сме кротали… — Спря, защото осъзна колко безсмислено би прозвучало това на някого от друга планета. — Той е различен.
— Коди Локет е човешко същество. Вие сте човешки същества. Каква е разликата?