— Нужно ни е повечко време — каза Роудс. Знаеше, че ако пристъпи една крачка или трепне по някакъв начин, тези нокти-триони ще се озоват върху гърлото му. — Ще трябва да я намерим.
— Опитах се да бъда дружелюбен, нали? — Стингър вдигна показалец и го плъзна по брадичката си. — Знаете, че създавам разни неща. Имам си цяла работилница ей там. Само ми дайте плътта и мога да направя… чудеса. — Усмивката се появи отново и иглите блеснаха на сантиметри от лицето на полковника.
— Виждал съм едно от творенията ти. Онова летящото.
— Хубавичко, нали! Ако искаш да видиш работилницата ми, мога да те хвана под мишничка и да те заведа право там. Мога и да те пресъздам — по-добър, отколкото си в действителност. И доста по-силен… както и доста по-зъл.
— Вече съм достатъчно зъл.
Стингър се изкиска. Сякаш мелнични колела се търкаляха в гърлото му.
— Може и да си — съгласи се съществото и вдигна лявата си китка. Циферблатът на един ролекс с диаманти беше вграден в плътта. — Предполагам, че това е средство за измерване на времето. Наблюдавам го от известно време как работи. Колко е часът сега?
Роудс мълчеше. Стингър чакаше.
— Два без три минути — отвърна полковникът.
— Добро момче. Когато дългата стрелка се завърти, ще бъда тук. Ако не сте с Приемника и капсулата, ще сътворя нещо по-специално за мачкане на хлебарки.
— Но това е само един час! Не можем да я намерим за толкова кратко време.
— Разполагате само с толкова. Разбираш ли, полковник Мат Роудс от Американските военновъздушни сили?
— Да — отвърна той и усети как студената плащеница на обречеността обгърна раменете му.
— Един час — каза Стингър. Главата му се завъртя и съществото се втренчи в пистолета на Гънистън. — Искаш ли да изядеш това нещо?
Гънистън поклати глава и бавно свали пистолета.
— Сега вече се разбираме. — Стингър отиде до ръба на дупката, но се поколеба с единия крак във въздуха. Кучешките очи блестяха червени на светлината от фенера. — Един час — натърти гласът. — Помислете си добре.
Човешкото подобие се спусна в дупката. Всички чуха как тупна на дъното и зашляпа бързо в слузта на тунела. Шумът постепенно утихна. Стингър бе изчезнал.
42. Крепостта
Известно време цареше мълчание. Димът се стелеше на пластове и светлината от фенера едва се процеждаше през него. Най-сетне Ванс изломоти:
— Бях готов да стрелям по този негодник. Чаках само една думичка и можех да му пръсна главата.
— Точно така — каза Роудс и избърса струйката кръв на бузата си. Погледът му беше празен и изплашен. — За да разкъсат след това теб и всички останали на парчета. Том, колко е часът?
— Два без една минута.
— Което означава, че имаме петдесет и осем минути, за да намерим Дофин и капсулата й. Ще трябва да се разделим и да започнем търсенето.
— Почакайте! — обади се Джеси. — Какво говорите? Че ще дадем Дофин ли?
— Точно така. Имате ли по-добра идея?
— Говорим за моето момиченце.
— Говорим за едно извънземно същество — напомни й Роудс. Стомахът му все още се свиваше. Все още усещаше в ноздрите си миризмата на горещ метал. — Независимо от това как изглежда. Забъркали сме се в нещо, от което е добре да се измъкваме колкото е възможно по-скоро.
— Няма да предам детето си на това копеле — зарече се Джеси. Том реши да я докосне по рамото и я успокои, но тя се отдръпна от него. — Чуваш ли ме? Няма да го направя!
— Джеси, ако не предадем Дофин, ще умрат много хора, също и ваши приятели. Не се съмнявам нито за секунда в способностите на Стингър да опустоши целия град. В момента не ме интересува защо Стингър иска Дофин или какво е направила тя. Просто искам да я намеря и да спася живота на много хора, ако мога.
— Ами живота на Стиви? — Горещи сълзи запариха в очите на Джеси. Сърцето й биеше бързо и, изглежда, не можеше да си поеме въздух. — Боже мой, ще хвърлим живота на дъщеря ми на вятъра.
— Не и ако намерим Дофин и я накараме да се върне в капсулата си. Може би така ще освободим Стиви. — Не издържаше повече в тази къща. — Съжалявам, но нямаме никакъв избор. Шерифе, предлагам да идеш да вземеш помощника си и да се разделим на групи за претърсване къща по къща. Обиколи улиците и вземи някои доброволци, ако намериш такива.
Знаеше, че да търсиш по улиците в този прах и дим беше почти безсмислено, но нямаше друг начин.