Джеси за миг проумя това и ръцете й замръзнаха, вдигна ги над раменете на Дофин.
— Ти си… ти си мръсна! — каза Джеси и премигна няколко пъти, за да спре сълзите си. — Сигурно си се търкаляла в пръстта!
Дофин погледна мръсните си дрехи. Джеси отпусна ръце и взе да изтупва праха от фланелката й.
— Там, откъдето идваш, не ви ли учат на чистота? Божичко, каква мръсотия!
Кестенявата коса беше сплъстена и пълна с дребни боклучета и паяжини. Джеси видя на масата отворената чанта на Гнуси, от която се подаваше дръжката на четка за коса. Тя я извади и започна да реше косата на детето с настървението на майка-чистница.
Дофин се стресна и понечи да се отдръпне.
— Стой мирна! — рязко й заповяда Джеси и Дофин замръзна, докато четката сваляше облачета прах от косата й.
— Радваме се да те видим — каза Том. Той коленичи, така че очите му да бъдат на нивото на нейните. — Защо избяга?
— Гръмнаха ми бушоните — каза тя.
— Ъ-ъ-ъ… ами ние тук… понаучихме я да говори — обясни Танка, — а тя ни разказа за своята планета. Звучи страхотно. — За пръв път суровото му лице бе озарено от детско въодушевление.
— Предполагам. — Том наблюдаваше как жена му решително четка косата на детето и сърцето му щеше да се пръсне при таза гледка. — Дофин, ние току-що говорихме с… едно нещо. Не мога да кажа, че беше човек, а не мога да кажа, че беше и машина.
Дофин разбра.
— Стингър.
— Да. — Погледна към Коди Локет. — То взе тялото на Мак Кейд и го превърна в… — Отново не му достигаха думи. — Отчасти човек, отчасти куче.
— Един от доберманите на Кейд израства направо от гръдния му кош — обади се Джеси, без да прекъсва действията си.
— Да ти настръхнат косите! — доволно каза Гнуси. Описанието събуди позадрямалата й страст към опасностите. — Де да можех да видя ТОВА!
— И на теб са ти гръмнали бушоните — отряза я Коди. — То взе Котешката царица — обясни той на Том, — госпожа Стеленберг. Превърна я в нещо с опашка, на която виси топка шипове. Направих го цялото на решето, но то продължи да се приближава.
— Всичките са Стингър — каза Дофин спокойно, като стоеше неподвижно и търпеливо понасяше действията на Джеси. Изглежда, ресането доставяше удоволствие на жената. — Стингър ги създава и те стават Стингър.
На Том не му стана съвсем ясно.
— Като роботи, така ли?
— Живи механизми, които мислят с мозъка на Стингър и виждат с неговите очи. Стингър чува и говори чрез тях. А също и убива.
— Нещо доста голямо броди под улиците наоколо — каза Коди. — И това ли е някоя от машините на Стингър?
— Не. Това е самият Стингър. Той лови и натрупва запаси от тела за пресъздаване. После предава на машините на кораба сигнали — вие бихте ги нарекли отпечатъци — и те правят двойниците на човешките същества.
— И така вече знаем, че е хванало Додж Крийч, Кейд, госпожа Стеленберг и всеки, който се е намирал в автоработилницата на Мак Кейд. Плюс онова, което си остави ръката върху китката на Роудс. — Том се изправи и остави уинчестъра на масата. — Стингър вероятно е взел и много други, за които не знаем.
— Ето така! — Джеси приключи с последната къдрица и отстъпи назад. Чувстваше са замаяна. Беше усетила слаб аромат на ябълка от шампоана, с който бе измила косата на Стиви предишната вечер. — Сега си отново хубава.
— Благодаря — каза Дофин. Това очевидно беше комплимент и заслужаваше ответна реакция. Но защо тези хора обръщаха толкова голямо внимание на някакви кичури от твърдо целулозно вещество — за нея си оставаше една от загадките, свързани с човешкото племе. Погледът й се насочи към Том. — Каза, че сте говорили със Стингър. Сигурно за мен.
— Да.
— Стингър иска мен и жизнената ми капсула и освен това е дал ултиматум.
Том кимна.
— Каза, че те иска след един час… — Той хвърли поглед към препускащите стрелки на часовника си. — … и ни остават още четирийсет минути.
— Или Стингър ще продължи да руши и унищожава. Да, това е типично за него.
— Това копеле иска да я върне в затвора — обади се Коди. — Само защото е ПЯЛА!
— Пяла? Стингър не каза такова нещо. Той… то… ни говори за някакъв химикал на вашия свят — припомни си Том. — Имам предвид отровата. Стингър каза, че ти… — Беше налудничаво — да гледаш малката си дъщеричка и да говориш такива неща. — Каза, че си диво животно.