Докато Рей се прибираше към къщи, Коди Локет спря мотоциклета си пред стъпалата на Католическата църква в Бордъртаун. Вдигна очилата си назад и постоя известно време така, без да гаси двигателя. През цветното стъкло на прозорците на църквата се процеждаше светлина и се мяркаха сенки на хора. Преди едва ли би се осмелил да дойде тук, но през тази нощ правилата бяха други. Той изгаси мотора и фара и слезе. Точно в този миг видя фигурата в един двор от другата страна на Първа улица, на по-малко от пет метра от него. Ръката му стисна бухалката с гвоздеи, прикрепена към кормилото на мотоциклета.
Коди не можеше да различи лицето, но видя, че черната й коса се спуска до раменете на мазни кичури.
— Крауфийлд? — каза той. Повтори по-високо: — Ти ли си, Крауфийлд?
Съни Крауфийлд не помръдваше. Изглежда, се усмихваше или по-скоро се хилеше подигравателно. Очите му бяха влажни и блестяха на светлината от църквата.
— По-добре се махни от улицата, човече! — каза му Коди. Крауфийлд отново не отговори нищо. — Да не си оглушал или…
Някой го хвана за ръката. Той извика и се обърна.
На стъпалата стоеше Зарра Алхамбра.
— Какво правиш тук, Коди Локет? Да не си превъртял? — Рик го беше оставил да пази на вратата и той беше чул мотоциклета на Коди, както и че говореше на някого.
Коди дръпна ръката си.
— Дойдох да видя Джурадо. — Не уточни точно кого от фамилията. — Опитвах се да кажа на Крауфийлд да се скрие някъде. — Той махна с ръка към другата страна на улицата.
Зарра погледа нататък.
— Крауфийлд? Къде?
— ЕЙ там, човече! — каза Коди, но разбра, че пръстът му сочеше празно пространство, фигурата беше изчезнала. — Стоеше ей там, в онзи двор. — Огледа се надолу-нагоре по улицата, но Съни Крауфийлд беше потънал в димната мъгла. — Кълна се, че беше той! Искам да кажа… приличаше на него.
И на двамата им мина една и съща мисъл. Зарра отстъпи нагоре по стъпалата, въртейки опулено очи.
— Хайде — каза той и Коди бързо го последва в църквата.
Мястото гъмжеше от хора, седнали на редиците столове и на земята между тях. Отец Лапрадо и шестима-седмина доброволци се опитваха да ги успокояват, но хората изплашено бърбореха, бебетата ревяха и се вдигаше врява като в лудница. Коди прецени, че вътре в светилището има около двеста жители на Бордъртаун, но вероятно имаше и други в останалите части на църквата. Пред олтара беше наредена маса с пластмасови чашки и бутилки вода, сандвичи, понички и друга храна от кухнята на църквата. Дузини свещи хвърляха кафеникаво-жълта светлина, а някои хора бяха донесли керосинени лампи и фенерчета.
Коди не беше направил и четири крачки, когато някой опря длан в натъртените му гърди и го блъсна назад. Лен Редфедър, индианче от племето апахи, едро почти колкото Танка, изръмжа:
— Измитай се оттук! ВЕДНАГА!
Още някой застана до Коди и също го забута. Щом усетиха, че става нещо, още трима кротали си проправиха път към вратата на църквата. Следващият удар на Редфедър отпрати Коди на стената.
— Бой! Бой! — започна да крещи Пекуин и да подскача от възбуда.
— Ей! Не искам да създаваме неприятности тук! — запротестира Коди, но Редфедър продължи да го блъска в стената.
— Престанете! Няма да се биете тук!
Отец Лапрадо бързаше, доколкото му беше възможно, по пътеката между редовете, а Ксавиер Мендоза се изправи от мястото си между съпругата и чичо си и се опита да се притече на помощ на Коди.
Лица на кротали обградиха Коди отвсякъде. Те го дразнеха и крещяха подигравателно и злобно. Редфедър го сграбчи за фланелката и започна да я къса, но той замахна към лакътя на индианчето и отблъсна ръката му.
— Никакъв бой в църквата ми! — викаше свещеникът, но обръчът от кротали се затягаше около Коди и нито Лапрадо, нито Мендоза можеха да го пробият.
Редфедър отново го сграбчи за фланелката и Коди видя покрития с белези юмрук да се вдига пред него. Разбра, че онзи щеше да му изкара въздуха и се стегна, за да посрещне удара и да забие коляно в слабините на индианчето.
— СПРЕТЕ!
Не беше крясък, а най-авторитетна заповед. Юмрукът на Редфедър застина във въздуха и големите му черни очи се завъртяха наляво. Рик Джурадо избута Пекуин и Диего Монтана, втренчи се напрегнато в Коди и каза:
— Пуснете го.
Редфедър блъсна Коди по-силно, да му е за урок, и го пусна.