Коди даде газ, мотоциклетът изрева и се изправи на задната си гума като кон. Рик се уплаши за кожата си и се хвана здраво, а мотоциклетът се понесе напред като стрела.
47. Огнева мощ
— Имаме седем минути — каза Том в отговор на въпроса на полковника колко време им остава до крайния срок, даден от Стингър.
Роудс отново насочи вниманието си към Дофин.
— Знаеш, че Стингър може да разруши този град. Знаеш, че ще го направи, ако не те предадем.
— Ако наистина я предадем — каза Джеси, — тогава не става въпрос само за тялото на нашето дете. Щом Стингър се върне при господарите си и им разкаже за нас, те ще нахлуят тук с цяла флотилия.
— Не мога да мисля за това сега! — Роудс избърса лице с ръката си. Апартаментът беше страшно задушен, а през открехнатия прозорец нахлуваше дим. — Всичко, което зная, е, че Стингър иска Дофин. Ако не му я предадем, преди да са изтекли седем минути, ще умрат много хора!
— А още повече ще умрат, след като го направим! — Джеси долови някакъв слаб полъх и вдигна глава, за да го усети по шията си.
Дофин стоеше до прозореца и гледаше мъглата навън. Ето, отново го почувства. Студено и силно течение. Знаеше какво беше — разузнавателен лъч от кораба на Стингър, който търсеше капсулата й. Той отмина, продължавайки бавните си кръгове над Пъкъл. Кожата на приемника й настръхна. Капсулата имаше своя естествена защитна система, която отразяваше лъча за известно време, но Дофин беше научила достатъчно за техниката, с която разполагаше Стингър, и знаеше, че рано или късно той щеше да попадне в целта.
— Какво ще направи Стингър? Знаеш ли? — попита я Роудс.
Тя поклати глава. В мозъка й гъмжеше от смърт и разрушения. Видя тази капсула, наречена Пъкъл, запалена и разрушена — ако не от Стингър, то тогава от Юмруците. Зърна част от силовото поле, което проблесна през облаците дим, носле отново изчезна. Знаеше, че ще умрат много невинни, а и доста бяха загинали вече — все заради нея. В гърдите й забушува старият гняв. Видя как се сриваха стените на нейния град, видя осакатени тела да се мятат сред отломките. Същата жестокост щеше да помете и този град.
— Трябва да напусна този свят — каза Дофин. — ТРЯБВА да се прибера.
— Няма как! — напомни й Роудс. — Казахме ти, на Земята няма междузвездни летателни тела!
— Не отговаря на истината — тихо каза Дофин, загледана на югозапад, към гробището за коли на Мак Кейд.
— Да не би да знаеш нещо, което не ми е известно?
— На Земята ИМА междузвездно летателно тяло. — Очите и горяха като трескави. — Корабът на Стингър.
— Какво ще ти помогне той?
— Ще взема кораба на Стингър — отвърна тя. — Ето как ще се върна вкъщи.
Докато малкото момиче говореше като истински воин, Коди насочваше мотоциклета към тротоара, следвайки указанията на Рик. Съни Крауфийлд живееше сам в дъсчена барака, почти до оградата на автомобилното гробище на Кейд. Озоваха се в един осеян с отпадъци двор и Коди спря с насочен към входната врата фар. Верандата отпред беше изкривена и хлътнала, стъклата на прозорците бяха потрошени, мястото изглеждаше необитаемо, но… всъщност това важеше за всички къщи на Трета улица. Коди загаси двигателя, но остави фара запален. Рик слезе, извади пистолета и се приближи до трите стъпала от сгуробетон пред верандата. Чак тогава осъзна, че Коди не го беше последвал.
— Казах, че ще дойда с теб — каза му Коди. — Не съм казал, че ще влизам вътре.
— Muchas gracias. — Рик свали предпазителя, изкачи стъпалата и почука на вратата с дулото на пистолета. — Ей, Крауфийлд! Тук е Рик Джурадо!
Никой не дойде да отвори. Коди се огледа неспокойно. Пирамидата се издигаше от дясната му страна — забелязваше неясните й очертания, окъпани в бледа виолетова светлина.
— Съни, обади се! — извика Рик. Той почука с юмрук, но вратата изведнъж се отвори с трясък и увисна само на едната си панта. Рик отскочи назад, а Коди посегна към бейзболната бухалка.
— Май не си е вкъщи — каза Коди.
Рик надникна, но вътре не се виждаше нищо.
— Имаш ли огънче?
— Остави тая работа, човече! Крауфийлд е изчезнал!
— Имаш ли или не? — попита Рик и зачака.
Коди изсумтя, бръкна в джоба си и извади запалката и я подхвърли я на Рик. Той я щракна и прекрачи прага.
— Внимавай къде стъпваш! — предупреди го Коди. — Не ми се ще да те вадя с въже.