— Къде е задната врата? — изкрещя, но и двамата виждаха, че такава няма. На единствения прозорец в кухнята бяха заковани дъски.
— Времето изтече! Не направиха това, което им казах! — беснееше Стингър в мрака, някъде между кухнята и единствената врата на къщата. — Ще помачкам хлебарки. — Тропането на тежките военни ботуши отекваше в коридора. — Ще ви покажа какво съм направил! И то съвсем скоро!
Коди загаси фара. Тъмнината стана непрогледна.
— Да не си полудял? Дръж фара запален! — запротестира Рик, но Коди вече правеше остър завой и отново се насочваше към коридора.
— Дръж се — отвърна му той и форсира двигателя. — Искам да му връхлетя, без да разбере какво става. Ако паднеш, свършено е с теб. Ясно?
— Ясно. — Рик обхвана с едната си ръка кръста на Коди, а с другата стискаше пистолета, с пръст на спусъка.
Тропането на ботушите вече отекваше някъде по средата на коридора. Чуваше се и слабо трополене — от висящите скелети, които Стингър буташе и отместваше с главата и раменете си.
Още три стъпки, помисли си Коди. Трябва да го блъсна и да продължа напред. Дланите му бяха потни, а сърцето му биеше като барабан. Още една стъпка.
Чудовището почти стигна до кухнята. Коди форсира двигателя до последно и отпусна спирачките.
От триенето на задната гума по линолеума веднага замириса на изгоряла пластмаса. В следващия миг мотоциклетът се изправи на задната си гума и връхлетя напред. Рик се стисна здраво, а Коди щракна копчето на фара.
Стингър изпълваше коридора пред тях. Щом светлината попадна на него, влажното сиво лице се сви и двамата видяха как очните ябълки започнаха да пушат и да се отдръпват в орбитите си. Той нададе такъв рев, че стените се разтресоха, и вдигна ръце да скрие очите си. Вече бе започнал да се накланя напред, а гръбначният му стълб се издуваше отзад под натиска на опашката с шипове.
Предната гума го удари в лицето. Машината продължи да се издига по тялото му, сякаш искаше да се изкатери по него. Стингър падна на пода. Мотоциклетът се разтресе, наклони се на една страна и рикошира в стената, а крушката на фара изгърмя. Рик така подскочи от сътресението, че без малко да изпусне Коди. Под тях нещо с нечовешки форми се мяташе диво и размахваше крайници.
Но ето че го преодоляха и Коди даде газ. Хондата профуча през коридора и надолу по стъпалата на верандата. Пресякоха двора сред дъжд от пясък, тъй като Коди се бе опитал да завие. И тогава, пред очите им, паважът на Трета улица точно до автомобилното гробище на Кейд започна да се напуква и издига. Нещо огромно се опитваше да излезе на улицата. Коди овладя мотоциклета и успя да спре на три метра от появяващото се създание.
— Ето го! — Нещо прегърбено размаха опашка и се плъзна със стържене по стъпалата на къщата. — Шъ смачка сии-и-ички хлебарки-и-и!
— Карай! — извика Рик.
Коди нямаше нужда от втора покана. Не можеше да каже какво се измъкваше с ровене от земята, но хич и не искаше да го вижда отблизо. Даде газ и мотоциклетът се понесе на изток. Зад тях Трета улица се напука и разтвори и новото творение на Стингър изпълзя отгоре.
48. Героят на Гнуси
Рей вървеше на изток по улица „Селесте“. Сянката му се появи пред краката му и той разбра, че отзад го осветяваше някакъв фар. Обърна се и махна с ръка да го вземат. Беше еднооката камионетка на Танка.
Самият той седеше зад волана, а на седалката до него Рей успя да различи Гнуси. Танка подаде главата си с неизменната каска през прозореца:
— В Крепостта ли отиваш?
— Не. Вкъщи.
— Твоите хора са в Крепостта. Както и много други. И сестра ти също.
— Стиви? Откриха ли я?
— Не точно Стиви — каза Гнуси. — Качвай се, ние сме за там.
Тя му отвори вратата и той седна до нея. Танка включи на първа и потегли. После зави по „Травис“. Гумите подскачаха и камионетката се тресеше по напукания паваж. Танка се взираше мрачно напред, опитвайки да се ориентира на светлината на единствения здрав фар. Бяха ходили с Гнуси до дома на родителите му на улица „Кръгова“, но бяха намерили къщата със зейнал под, а дупката беше толкова голяма, че през нея можеше да мине и трактор. От баща му и майка му нямаше и следа, а стените и килимът бяха изцапани с нещо като слуз.
— Сигурно са добре — повтаряше Гнуси за трети или четвърти път. — Може да са отишли у някои съседи.