Танка изсумтя. Бяха проверили и другите четири къщи на „Кръгова“. В три от тях никой не беше отворил, а в четвъртата старецът Шипли се бе появил на вратата с пушка в ръка.
— Може и да са отишли — каза той, но не вярваше да са излезли живи от къщата.
Рей се поразмърда. Топлото бедро на Гнуси направо го изгаряше. Няма що, страхотно подходящ момент да се възбуди и, разбира се, още щом си го помисли, това се случи. Гнуси го погледна. Лицето й беше на една педя от неговото и той си помисли, че чете мислите му. Може би защото се докосваха. Ако се отдръпнеше, Гнуси не би могла да разбере какво си мисли, но така или иначе в тясната кабина нямаше накъде да помръдне.
— Изглеждаш различен без очила — реши тя.
Рей сви рамене. Не можеше да не забележи как гърдите й повдигаха тънката памучна фланелка, а зърната изпъкваха през мократа от пот тъкан. Гледката никак не облекчаваше положението му.
— Не чак толкова — каза той.
— Наистина. Някак по-възрастен.
— Може би просто се чувствам по-възрастен.
— По дяволите, с всички ни е така — каза Танка. — Аз например се чувствам на деветдесет го…
Усети как камионетката се разтресе. Воланът вибрираше в ръцете му. Наведе се напред. Нещо му се мярна в мъглата. Не беше сигурен какво е, но сърцето му сякаш се бе качило чак в гърлото.
— Какво е това? — попита го Гнуси разтревожено.
Той поклати глава и започна да натиска педала на спирачките.
И в този момент видя как настилката на улица „Травис“ се издигна на четири метра височина като огромна вълна. Нещо грамадно се движеше под повърхността, сякаш плуваше под тексаската земя. То повдигна камионетката на Танка на гребена на вълната и я притисна между напуканата, трошаща се настилка.
Гнуси изпищя и се хвана за таблото, а пръстите на Рей стиснаха ръчката на вратата. Камионетката се наклони силно напред и се плъзна надолу, към морето от пукнатини. Нещо в него се мерна и проблесна на лъча на фара — змийска опашка, дебела колкото камионетката и покрита с шарени сиво-зелени люспи.
Тогава съществото се гмурна по-дълбоко и опашката изчезна, пръскайки пясък и червена пръст като фонтан на кит. Пикапът се обърна на една страна и Танка изпусна волана. Настилката под гумите продължаваше да се движи, да се пука и разделя. Танка отвори вратата си и се опита да скочи, но в този момент пикапът се удари в щръкналия ръб на паважа, наклони се наляво и се стовари отгоре му. Той не издаде звук, но Рей чу как каската му изпука и се строши. Камионетката продължи да се накланя напред, размазвайки тялото на Танка под себе си. Предницата се плъзна в някаква пукнатина, която се затвори отгоре й като захапка на акула. Металът изскърца и се нагъна, от краищата на капака изскочиха искри и от всичките му страни се показаха огнени езичета.
Беше станало само за пет-шест секунди. Замириса му на изгоряло масло и боя. Гнуси започна да стене. Лежеше под него — наполовина под седалката, наполовина отгоре. Земята още се тресеше от движението на чудовището, а металът скърцаше и камионетката постепенно потъваше в бездната. Нещо изпука в двигателя — изненадващо тих звук — и тънки огнени струйки плъзнаха към предното стъкло. Усети, че страхотна жега облива лицето му и разбра, че ако остане още малко така, щяха живи да се опекат. Камионетката потъна с още десетина сантиметра. Рей се повдигна към дясната врата и се напъна да я отвори със сила, породена от инстинкта за самосъхранение. После увисна на нея и подаде ръка на Гнуси.
— Хвани се за мен! Хайде!
Тя вдигна лице. Рей видя, че от ноздрите й се стичаха тънки струйки кръв. Предположи, че си е тряснала главата в таблото, когато се бяха обърнали. Беше обхванала волана с ръце. Камионетката продължи да потъва. Ставаше адски горещо и Рей извика:
— Сграбчвай ръката ми!
Гнуси разтвори пръсти и отлепи дясната си ръка от волана, избърса носа си и се втренчи в кръвта. Чу се нещо средно между кикотене и стон. Рей се напрегна, посегна надолу и я сграбчи за китката. Започна да я дърпа с всичка сила.
— Трябва да се измъкнем!
Гнуси изгуби няколко секунди от безценното им време, докато проумее, че през предното стъкло нахлуваха огнени талази и че Рей се опитваше да й помогне. Тя пусна волана и се изтласка нагоре. Беше се ударила челно и сега главата й болезнено пулсираше. Рей я издърпа от смачканата кабина и двамата се строполиха върху напукания асфалт. Тя се отпусна, но той скочи на крака и започна да я дърпа да стане.