— Хайде! Не можем да останем тук!
— Танка — каза Гнуси провлечено и неясно. — Къде е Танка? Беше тук преди малко.
— Офейка. Хайде! Ставай!
Успя да й помогне да се изправи на крака и макар че беше с десетина сантиметра по-висока, тя се облегна на рамото му. Рей се огледа. Очите му пареха от дима, но успя да види, че улица „Травис“ — поне тази малка част от нея, която успяваше да види — приличаше на разорано от бомби бойно поле.
Камионетката беше обхваната от пламъци. На Рей не му харесваше да стои в такава близост до нея. Можеше да избухне или пък светлината да привлече онова, което беше минало под улицата. Копнееше да се скрие в някакво убежище. Задърпа Гнуси към другата страна на улицата, като внимаваше за пукнатините. Някои от тях бяха почти метър широки.
— Къде отиде Танка? — попита тя. — Нали той шофираше?
— Да. Продължи напред — беше всичко, което можа да измисли да й каже. В тъмнината пред тях се оформиха очертанията на някаква къща и Рей поведе Гнуси към нея. Не знаеше на какво разстояние от Крепостта се намираха, нито пък дали бяха преминали кръстовището на „Сомбра“ и „Травис“, а то беше на повече от сто метра от паркинга на жилищния блок. Тъкмо преди да стигне до стъпалата на верандата, Рей усети, че земята трепери. Чудовището минаваше някъде наблизо. От съседната улица се чу трясък. Рухна някаква къща, повдигната изпод основите.
Двамата изкачиха стъпалата. Вратата беше заключена, но близкият прозорец беше с изпотрошени стъкла и Рей се пресегна вътре, махна страничното резе и го отвори. Първо се мушна той, а после помогна и на Гнуси. Тя се препъна, олюля се и политна напред и двамата се строполиха на твърдия дъсчен под.
Устата й беше точно до ухото му и тя дишаше тежко. Във всеки друг момент това щеше да бъде повече от сбъднат сън, помисли си той, но сега изобщо не можеше да мисли за секс, въпреки че тялото й се беше сляло с неговото и гърдите й притискаха гръдния му кош. Бог има много порочно чувство за хумор — реши Рей.
Къщата изпращя. Подът под тях се надигна като бавна вълна и по стените се стрелнаха пукнатини. Къщите по улица „Травис“ стенеха. Рей чу скърцането и трясъка на гредите на някаква постройка през две или три къщи от тази, в която бяха те.
Коравата Гнуси, на която окото не трепваше пред нищо, сега потръпваше. Рей я прегърна.
— Ще се оправиш — каза той. Гласът му почти не трепереше, което наистина го изненада. — Аз ще те пазя.
Тя повдигна глава и го погледна в лицето. В очите й се четеше страх, но на устните й се появи мрачно подобие на усмивка.
— Моят герой — каза тя и отпусна глава на рамото му.
Двамата останаха да лежат така в мрака, докато Пъкъл се раздираше по шевовете.
От другата страна на моста Коди натисна спирачката пред Католическата църква и Рик скочи от мотоциклета. Той се огледа назад към Първа улица, но не видя нищо през мъглата. Онова сигурно се беше измъкнало вече от земята и се отправяше насам. Зарра, Пекуин и Диего Монтана чакаха на вратата Рик да се върне и сега се спуснаха надолу по стълбите. Коди слезе от хондата и погледна към църквата. Хората, натъпкани в нея, нямаха никакъв шанс. Ако светлината от електрически източник наистина нараняваше Стингър — съдейки по реакцията му в къщата на Крауфийлд, Дофин беше права, — тогава се досещаше само за едно място, което би могло да мине за безопасно.
— Ще трябва да преместим тези хора оттук, преди да пристигне онова — каза Коди на Рик. — Няма да имаме много време.
— Да ги преместим ли! КЪДЕ?
— Оттатък моста. В Крепостта. — Всички го зяпнаха, сякаш беше луд. — Забравете тази глупава война между бандите! — каза той и се почувства като змия, която сменя старата си кожа и се измъква от нея.
Около църквата, от двете страни на улицата, бяха паркирани доста коли и пикапи. Видя, че повечето бяха стари купчини желязо, но всяка от тях можеше да вози по пет-шест души, а пикапите — дори повече.
— Ще натоварим тези коли и ще се изнесем възможно най-бързо. Крепостта е единственото място, където Стингър няма да се опитва да копае заради светлината.
Рик не беше съвсем сигурен дали да му вярва, но жилищният блок беше доста по-устойчив от църквата и той бързо взе решение.
— Диего, къде е колата ти?
Момчето посочи една ръждясала кафява импала от другата страна на пътя.
— Искам да я закараш на петдесет метра нагоре по улицата. — Той посочи на запад. — Пекуин, ти отиваш с него. Дръжте фаровете запалени. Ако видите нещо или някой да приближава, веднага изчезвайте.