— Върни се — каза Коди на Миранда. Каза й го съвсем спокойно, сякаш виждаше такива същества всеки ден. Отвътре се чувстваше като смразен и знаеше, че или ще умре, или ще живее. Каквото му било писано.
Вдигна пистолета, но някой се озова пред мушката му. Облечен в черно, той държеше с две ръце жезъл, върху който имаше златно разпятие. Отец Лапрадо мина покрай Рик, който беше твърде зашеметен, за да се опита да го спре, но видя пепелявосивото му лице и разбра, че отчето вече беше погълнато от Голямата огнена пустош.
Отец Лапрадо започна да вика на испански:
— Всемогъщият Бог те отлъчва! Всемогъщият Бог и Светият Дух ще те върнат обратно в пъкъла.
Той продължи да върви напред и Рик направи две крачки след него, но всички чифтове очи на чудовището се фокусираха върху Лапрадо и то енергично тръгна напред като черен, дишащ локомотив. Свещеникът вдигна жезъла в безумно предизвикателство.
— Заповядвам ти, в името на Бога, да се върнеш обратно в пъкъла! — извика той. Рик посегна да го хване за сакото. — Заповядвам ти! Заповядвам…
Чу се предсмъртен писък. Нещо изплющя само на сантиметри пред Рик и създаденото въздушно течение изсвистя край ушите му. Цялата му ръка се обля в кръв, а отец Лапрадо изведнъж изчезна. Просто изчезна.
Има кръв и по ризата ми — осъзна Рик. Струваше му се, че сънува. Алени капки започнаха да валят отгоре му. Както и други неща или по-точно части от неща. Една обувка падна на паважа от лявата му страна, една ръка от дясната, на около два метра от него. Останките от тялото на отец Лапрадо, подхвърлено нагоре и разкъсано на парчета от опашката с шипове, започнаха да падат около Рик. Последното нещо беше жезълът, счупен на две.
Опашката, от която продължаваха да капят кръв и парченца плът, се вдигна отново във въздуха. Коди видя, че чудовището потръпна и се канеше да замахне, а Рик стоеше там като парализиран. Нямаше време да преценява шансовете — просто се затича към него, изстреля два куршума и видя, че привлече вниманието на единия чифт кехлибареножълти очи. Опашката застина във въздуха още три драгоценни секунди. Съществото се почуди коя от двете цели да избере, после замахна странично и въздухът изсвистя между шиповете.
Коди блъсна Рик с цялото си тяло и го просна на тротоара, а после се прилепи към окървавената настилка. Топката шипове мина на педя над него, после се върна, но той вече се беше превъртял като червей върху горещ котлон и опашката изкара само искри от паважа. Отдръпна се, готова за нов удар, а Коди видя, че Рик се беше изправил. Лицето му беше покрито с кръвта на Лапрадо.
— Бягай! — извика Коди. — Аз ще преведа Миранда оттатък реката.
Рик не отговори. Коди не можеше да му помогне с нищо повече. Миранда беше клекнала на стъпалата на църквата и викаше на брат си. Коди стана, прицели се в едно от очите и изстреля последните два куршума. При втория изстрел някаква сива течност бликна от горната част на черепа и чудовището изсъска остро и отстъпи назад.
Коди се затича към мотоциклета си на зигзаг, за да му попречи да го вземе на прицел. Пусна пистолета и яхна мотоциклета. Ключът беше на мястото си и той изкрещя: „Качвай се!“ на Миранда, като същевременно риташе стартера. Моторът изпърпори, изпука и не запали. Онова отново започна да приближава. Коди натисна с все сила стартера, но моторът даде аванс, запали и заглъхна, после отново заработи с глух тътнеж. Косата му настръхна. Инстинктивно усети, че опашката се бе вдигнала във въздуха. Погледна през рамо и видя, че черната глава с увисналите и пълни с игли челюсти се изпъваше напред към него. И тогава, неочаквано, отляво пробяга някаква фигура, която крещеше и размахваше ръце. Единият чифт очи се завъртя към Рик. Единият от предните крака се вдигна и сребърните нокти замахнаха така бързо, че Рик едва успя да реагира. Отскочи силно назад и те минаха на косъм пред лицето му.
В това време Миранда се метна зад Коди и го хвана през кръста. Изпищя: „Бягай!“ на Рик, а Коди даде газ. Мотоциклетът се понесе към Рипъблика Роуд.
Рик стигна до тротоара на четири крака. Чу как онова се затътри към него, стържейки с нокти по бетоновата настилка. Изправи се и хукна на север, през един двор между две къщи. В тясното пространство между тях настъпа някакъв камък и левият му крак се подхлъзна, а глезенът се изви рязко и остра болка прониза костта му чак до ябълката. Той извика, стисна глезена си и падна по лице сред пясъка и бурените.