Стенните часовници продължаваха да отброяват секундите и младите потомци на стрелци, фермери и индиански вождове продължаваха към стаите за следващия учебен час.
Рей Хамънд търсеше учебника по английски в шкафчето си в „Б“-крилото на гимназията. Умът му бе зает с това, което му предстоеше следващия час в другото крило на гимназията, затова не видя, че някой го приближи отзад.
Тъкмо си намери учебника и един крак в протрита военна кубинка внезапно го ритна от ръцете му. Учебникът изхвърча във въздуха и се отвори. Разхвърчаха се листове, маркери за страници и нецензурни рисунки и накрая учебникът се блъсна в стената, на косъм от две момичета, които се бяха навели да пият вода от чешмата.
Рей вдигна глава и погледна стреснато с широко отворени очи, уголемени още повече от лещите на очилата му. Разбра, че бе настъпил денят на Страшния съд. Една ръка го сграбчи отпред за ризата и го дръпна така, че се изправи на пръстите на краката си.
— Хей, пикльо — изръмжа някой до него, като заваляше думите, — пречиш ми.
Беше един третокурсник на име Пако Легранде — с трийсет кила по-тежък и с десет сантиметра по-висок от своя пленник. Зъбите му бяха развалени, а ухиленото му лисиче лице беше покрито с акне. На дебелата му ръка имаше татуирана гърмяща змия. Зачервените и отнесени очи на Пако подсказаха на Рей, че момчето беше попрекалило с марихуаната в тоалетната. Рей обикновено избираше момента, за да дойде до гардероба, без да среща Пако, който държеше съседното шкафче, но днес неизбежното беше станало. Пако беше яко надрусан и бе готов да се сдърпа с всекиго.
— Хей, Рентген! — Зад Пако стоеше друго латиноамериканче. Казваше се Рубен Хермоса, беше по-нисък и не чак толкова силен, колкото Пако, но и неговите очи бяха зачервени. — Да не се изпуснеш в гащите, amigo!
Рей чу как ризата му започна да пращи. Едва пазеше равновесие на пръсти и сърцето му блъскаше в слабоватите му гърди, но запази хладнокръвно изражение на космически пътешественик. Другите момчета се отдръпнаха назад, извън обсега на опасността. Наоколо не се виждаше никой от ренегатите. Пако сви огромния си юмрук и го размаха пред лицето на Рей.
— Нали не искаш да нарушаваш правилата, Пако? — каза Рей с цялото спокойствие, на което беше способен в момента. — Нали знаеш — никакви неприятности в училище.
— Я си го начукай! И на правилата! И на училището! А тебе, малък цъкльо…
Един учебник по икономика със засмяно семейство на синята корица прасна Пако по главата. Чу се звук като изстрел от пушка. Рей използва момента и се отскубна от разхлабената му хватка. После се добра до малката чешмичка.
— Една мексиканска потна гърбина без топки не бива да приказва за чукане — чу се гърлен момичешки глас. — Ще започне да си въобразява разни неща, които не може да прави.
Рей позна гласа. Между него и двамата кротали се изправи Гнуси. Тя завършваше тази година. Беше около метър и осемдесет, с платиненоруса коса, сресана назад като на мохикан, избръсната отстрани до голо. Нанси Слатъри носеше плътно прилепнали панталони от плат каки, които се впиваха в задните й части и дългите й силни крака, а розовата памучна риза подчертаваше широките й атлетични рамене. Гъвкава и бърза, тя участваше в отбора на гимназията по лека атлетика. На двете си ръце носеше гривни във формата на белезници. Около глезените й, над огромните обуща за боулинг, които беше отмъкнала от пазара на форт Стоктън, проблясваха по три-четири златни верижки. Рей беше чул, че Нанси получила прякора Гнуси, когато я приемали в бандата на ренегатите. Ритуалът включваше изпиването на чаша, в която момчетата са изплюли сдъвкания си тютюн. Гнуси го изпила на един дъх и след това се усмихнала с боядисани в кафяво зъби.
— Ставай, Рентген! — каза му Гнуси. — Тия мъжки проститутки няма да те закачат.
— Я внимавай к’ви ги плещиш, брантийо! — изрева Пако. — Защото шъ те накарам кръв да пикаеш!
Рей се изправи и започна да събира разпиляното от учебника си. С ужас видя, че една небрежна рисунка на огромен мъжки член, нападнал една също толкова огромна вагина, беше спрял точно под десния сандал на една блондинка от долните класове на име Мелани Поулин.
— За теб ще го направя в чашка, Пако Педи — отговори му Гнуси и това накара няколко от зяпачите да се изсмеят. На Гнуси не й достигаше малко, за да минава за красива — брадичката й беше малко остра, предните й два зъба бяха леко нащърбени, а носът й беше счупен при падане на едно лекоатлетическо състезание. Тъмнозелените й очи гледаха кръвнишки изпод изрусените вежди. Въпреки това Гнуси, която в учебната зала седеше през няколко места от Рей, за него беше едно готино маце.