Реши се. Яхна мотора и го запали.
— Коди! — извика господин Мендоза от мястото, където си говореше с шофьора на автобуса. — Къде отиваш?
— Да свърша едно добро дело — отговори той и преди Мендоза да проговори отново, профуча край него. Зави и спря хондата точно пред сестрата на Джурадо, в края на осветената част. В погледа й, освен изненада, се забелязваха и гневни проблясъци. — Качвай се! — предложи той.
— Не, ще вървя. — Тя заобиколи хондата и продължи. Тежкият куфар здравата опъваше ръката й.
Той подкара до нея. Моторът пърпореше и Коди седеше върху него, но всъщност почти изцяло придвижваше машата с крака.
— Няма да те ухапя.
Никакъв отговор. Опита се да ускори крачка, но куфарът я задържаше.
— Дори не знам името ти. Моето е Коди Локет.
— Досаждаш ми.
— Опитвам се да ти помогна. — Този път поне беше отговорила, което все пак беше някакъв напредък. — Ако качиш този куфар между нас и се държиш здраво, ще те закарам до улицата на брат ти за около две минути.
Беше стигнала чак дотук сама, в един издъхващ стар автобус, където някой хъркаше зад гърба й на две места от нея, и знаеше, че може да се справи и с останалата част от пътя. Освен това не познаваше това момче, а не приемаше да я возят непознати. Погледна назад и с тревога отбеляза, че няма никакво осветление чак докато се стигне до стъклените глобуси, които осветяваха моста. Но къщите бяха наблизо и тя не се чувстваше особено застрашена. Ако той се опиташе да й направи нещо, можеше или да го перне с куфара, или да остави куфара и да одере очите му.
— Е, как ти е името? — направи нов опит Коди.
— Джурадо — отвърна тя.
— Това го знам. Как е малкото ти име?
Тя се поколеба. Все пак отрони едно:
— Миранда.
Коди го повтори.
— Хубаво име. Хайде, Миранда, качвай се и ще те закарам през моста.
— Казах НЕ.
Той вдигна рамене.
— Добре тогава. Да не кажеш после, че не съм те предупредил за Беззъбия. — Хрумна му изведнъж, просто така. — Пожелавам ти късмет при пресичането на моста. — Форсира мотора, сякаш беше готов да изфучи всеки момент.
Тя продължи непоколебимо, но само след две крачки решителността й се изпари. Куфарът никога не й се бе струвал толкова тежък. Спря, остави го на земята и потърка рамо.
— Какво има?
— Нищо.
— О, като те видях как спря, помислих, че има нещо. — Прочете го в очите й. — Не се притеснявай за Беззъбия. Обикновено не се вестява наоколо преди осем и половина.
Тя протегна ръка, така че фарът на хондата да освети китката й.
— Но вече минава осем и половина — каза момичето, гледайки часовника си.
— О, да, вярно. Е, той става истински активен чак след девет.
— За кого по-точно говориш?
— За Беззъбия. — „Мисли по-бързо!“ — каза си той. — Не си оттук, затова не би могла да знаеш. Беззъбия си е изкопал пещера някъде край Змийска река, поне така мисли шерифът. Както и да е, Беззъбия излиза от нея през нощта и се крие под моста. Шерифът смята, че може да е един голям, почти двуметров индианец, който полудял преди няколко години. Убил няколко души и… — „Мисли бързо!!“ — каза си Коди — … си хвърлил киселина в лицето. Шерифът се опитва да го хване, но Беззъбия е бърз като светкавица. Ето защо никой не прекосява моста пеша след залез — Беззъбия може да е под него. Ако не преминеш достатъчно бързо, той изниква изневиделица и те завлича под моста. Просто така. — Поспря за малко. Тя продължаваше да го слуша. — Ще направиш по-добре, ако преминеш тичешком. Куфарът ти май наистина е доста тежичък. Ако го оставиш на моста и спреш да си починеш, Беззъбия вероятно ще чуе тъпия звук. Номерът е да се озовеш на другата страна, преди да е разбрал, че някой минава по моста. — Загледа се за малко нататък и каза: — Изглежда по-дълъг, отколкото е в действителност.
Тя се изсмя. Докато говореше, невъзмутимата физиономия на момчето се беше оживила и вече изразяваше пресилен ужас.
— Да не съм някое глупаво дете! — каза тя.
— Това е самата истина! — вдигна дясната си ръка той — Честна дума!
Това отново я разсмя. Осъзна, че харесваше смеха й — беше така чист и звънлив, какъвто си представяше, че е звукът на планински поток по гладките камъни някъде високо в планината, където снегът правеше всичко да изглежда бяло и ново.