— Гледай тук, гледай тук! Къде ти е гаджето бе, копеле?
Рей познаваше този провлачен мрачен глас. Завъртя се кръгом.
На входната врата стояха трима: Пако Легранде с пластмасова скоба на носа, прикрепена с марли и лепенки към страните и челото му; Рубен Хермоса, потен и ухилен, с кръвясали от марихуаната очи; и Хуан Диегас, още един от здравеняците на кроталите.
Пако пристъпи две крачки напред с леко накуцване. Войнишките му ботуши изчаткаха по пода. Разговорите в Игралната зала секнаха и вниманието на всички се насочи към нашествениците.
— Попитах къде ти е гаджето — повтори Пако, изкривил подутото си лице с червени кръгове под очите в нещо като усмивка. Той изпука кокалчетата на пръстите си. — Не е тук наоколо да те спасява, нали?
— Внимание, земляни! — изгърмя говорителят на Космическия ловец. — Смеете ли да се сражавате срещу Космическия ловец? Готови за действие! Готови за поражение!
— О, божичко! — прошепна Майк Ледбетър и бързо отстъпи назад. Роби се задържа няколко секунди до Рей, преди и той да го изостави на произвола на съдбата.
— По-добре се махай, човече! — Това беше Светофара. — Намираш се на територията на ренегатите.
— Не говоря с теб. Затваряй си плювалника!
Светофара не беше толкова едър, колкото момчетата, които стояха на входа, и отлично знаеше, че няма никакъв шанс срещу тях.
— Не искаме никакви неприят…
— Млъкни! — изрева Хуан Диегас. — Ще ти спукам задника!
Кенишо скочи на крака.
— Ей, чуйте! Няма да позволя да се говори така…
С рязко и яростно движение Пако се обърна и хвана една от машините. Мускулите на ръцете му заиграха и той я катурна на една страна. Задрънчаха звънчета и стъкло, от вътрешностите й започнаха да изскачат искри.
Другите момчета трепереха като електрически жици, разлюлени от силен вятър. Лицето на Кенишо почервеня и като посегна към телефона на стената, той мушна ръка в джоба си да потърси монета.
— Искаш ли да запазиш тази ръка, а, кучи сине? — попита го най-спокойно Пако, без да повишава глас.
Кенишо видя яростта в очите на момчето и го обзе страх, започна да мига с отворена уста, а устните му мърдаха, но не произнасяха никакъв звук. Извади празна ръката си от джоба.
— Muchas gracias — презрително се изсмя Пако. Погледът му се върна на Рей Хамънд. — Днес добре се посмя с мен, нали така?
Рей поклати глава. Очите на Пако бяха зачервени и той разбра, че и тримата кротали сигурно бяха яко надрусани с марихуана, иначе не биха се осмелили да дойдат в Игралната зала.
— Наричаш ме лъжец, така ли, сладурче? — След още две крачки Пако беше достатъчно близо до него, за да го удари.
— Не.
Хуан и Рубен се изсмяха. Рубен скочи, грабна едно папие маше на Сатурн и го изскубна от жиците му. Хуан се хвърли върху машината Аква Марин като побеснял бик и я събори на пода.
— Моля ви… недейте… — молеше се Кенишо, залепен за стената като пеперуда.
— Аз пък казвам, че ме наричаш — продължаваше да се заяжда Пако, — казвам, че те чух да ми се присмиваш днес, а сега пък ме наричаш лъжец.
Ако сърцето му можеше да бие по-силно от това, Рей смяташе, че би минало за жив барабан. Без малко да отстъпи от Пако, но имаше ли смисъл? Нямаше къде да избяга. Трябваше да остане и да се оправя някак с положението, с надеждата, че някои ренегати ще се появят на вратата, и то много скоро.
— Никой не иска да се бие, човече! — каза Светофара. — Защо не се махате?
Пако се ухили.
— АЗ искам да се бия. — Последваха трясък и нова серия съскащи искри. Хуан беше преобърнал още една машина. Пако се втренчи в Рей. — Казах ти, нали? Казах ти да не ми се пречкаш.
Рей преглътна. Лори Рейни го наблюдаваше, Роби и Майк също, както и всички останали. Знаеше, че ще го набият, това беше безспорно. Но имаше и по-лоши неща, а едно от тях беше раболепието. Усети как по устните му се плъзна лека усмивка и как за миг Пако се смути. Пристъпи напред и го напсува.
Ударът беше така светкавичен, че дори не видя откъде му дойде. Уцели го в челюстта, повдигна го от земята и го запрати в играта Неутрон. Рей се свлече на колене, с увиснали на едното ухо очила, и усети вкус на кръв в устата си. Пако го стисна за ризата и започна да го дърпа и изправя на крака.
Светофара се втурна към вратата, но Хуан Диегас беше по-бърз. Уцели го с ритник в рамото и го накара да извика от болка. Светофара падна и Хуан веднага се нахвърли върху него с юмруци.