— Поне веднъж е била права. — Наблюдаваше сестра си, която нежно сгъна рисунката и я сложи настрана. — И така, какво се случи? — пожела да чуе истината Рик, макар да знаеше, че ще го заболи от нея.
— Коди! Коди!
Той вдигна глава от инструментите, които подреждаше в гаража. Светофара вървеше, олюлявайки се, към него и всеки момент щеше да се строполи на земята. На лицето си сякаш беше сложил кървава маска.
— Убиват го, Коди! — каза, останал без дъх, Светофара и се приведе напред, готов да повърне. Кръвта му опръска паважа. — Момчето на господин Хамънд. Рентгена. Кроталите. В Игралната зала, убиват го, човече!
— Колко са? — Във вените му сякаш бе потекла ледена вода, но пулсът му блъскаше в главата като часовников механизъм на бомба.
— Не знам. — Помисли, че си е изгубил ума. — Пет-шест. Може би седем.
Мендоза се бе заел да брои парите от касата, но излезе и като видя лицето на момчето, остана с отворена уста.
Коди не се поколеба. Посегна към стената и взе един кожен колан с комплект гаечни ключове, сложи го на кръста си и го закопча.
— Върви и намери Танка, Боби Клей, Дейви, всеки, когото можеш. Действай!
Светофара кимна, събра сили и хукна послушно като войник да изпълни заповедта. Коди веднага яхна мотоциклета, чийто рев заглуши виковете на Мендоза:
— Коди! Почакай!
Коди даде газ и изчезна в тъмнината.
— По дяволите! — Мендоза изтича в офиса си и припряно набра номера на шерифа. На телефона беше един от заместниците му, поел нощната смяна — Лийлънд Тийл, и Мендоза започна да му говори, че ще има война между бандите, но Тийл пропиля ценни секунди в ровене за химикал и хартия, на която да запише информацията.
Коди натисна спирачките и спря пред Игралната зала. С ледено самообладание и пламнал поглед прекрачи прага и видя картината на поголовната сеч.
Електронните машини бяха прекатурени и хвърляха искри по пода. Рубен Хермоса риташе настървено стъклото на една от тях, а старият Кенишо се бе свил в ъгъла и стенеше „Не, моля ви, не…“. Хуан Диегас беше докопал едно от момчетата — май беше Роби Фокнър — и методично натискаше и търкаше лицето му по пода, оставяйки кървави следи. Другите деца стояха скупчени в дъното на Игралната зала.
А ето и Пако Легранде с шинирания нос. Рей Хамънд, който се беше свил под една от машините, отчаяно се мъчеше да предпази тестисите си от ритниците му. Коди чу съскащия звук, с който въздухът от дробовете излезе между зъбите на Рентгена, когато един от големите войнишки ботуши се заби в рамото му.
— Стига!
Пако спря да рита, обърна се и се ухили. Рубен Хермоса спря разрушителните си набези, а Хуан Диегас пусна Роби Фокнър, който остана да лежи и плаче.
— Ей, човече! — каза Пако и разпери ръце. — Просто имаме малко тържество.
— Тържеството свърши — каза му Коди.
Огледа се бързо. Кроталите бяха само трима. Какви бяха тези глупости, че били пет или шест? Е, може би Легранде и Диегас се брояха за двама всеки.
— Мисля, че май едва сега започва — отвърна Пако. Усмивката му замръзна и той започна бавно да се приближава, като тропаше шумно с тежките си ботуши и се приготвяше да се хвърли върху Локет.
Коди не се помръдна и го остави да наближи. Но когато Пако почти беше стигнал до него, ръката на Коди мигновено се стрелна към колана с инструменти, извади един гаечен ключ и го запрати, преди Пако да разбере какво ще последва.
Гаечният ключ уцели Пако в ключицата. Чу се силно изхрущяване. Пако изкрещя от болка и се олюля назад. Блъсна и Рубен и болезнената му гримаса се изкриви още повече. Ключът издрънча на пода.
Хуан Диегас се спусна напред така светкавично, че Коди не можа да го избегне. Кроталът го удари с глава в корема, изкара му въздуха и го отхвърли назад. Коди се просна върху играта Командос, а Хуан започна бясно да го блъска с юмруци в ребрата. Коди опита един ъперкът, но само одраска брадичката му, после заби пръсти в очите му и ги завъртя. Този път Хуан изпищя и отстъпи, като търкаше непрекъснато одрасканите си очни ябълки. Без да губи време, Коди пристъпи напред, зае позиция и го ритна в стомаха. Хуан се свлече със скимтене на земята.
Рубен Хермоса замахна, уцели Коди в челюстта и го накара да се олюлее. Следващият удар само одраска челото му. Коди вдигна ръце, отблъсна третия, после докопа Рубен за фланелката и заби юмрук в лицето му. Нанесе удара инстинктивно, но попадна точно в носа. Шурна кръв и Рубен се опита да отстъпи, но Коди се нахвърли и започна да му нанася бързи и последователни удари в лицето. Рубен се олюля, коленете му се огънаха… И тогава Пако скочи върху играта Слънчева крепост и блъсна машината върху Коди, който пое тежестта й и се просна на земята.