— Не — каза Коди и го стисна за рамото. — Мисля, че си бил точно там, където е трябвало, братле.
Кървавата уста на Рей се ухили.
На улицата започнаха да вият сирени и да проблясват фарове.
— Имаме си компания — извика Гнуси и посегна в каросерията за едно дърво. Стисна го здраво, така че ноктите й се забиха в него. — Още кротали! Цял полк!
Коди се изправи на крака. Потрошената игрална зала се завъртя пред очите му, но Танка го подхвана да не се строполи отново.
— Излезте навън, дрисльовци такива! — дойде първото предизвикателство. Клаксоните не замлъкваха. — Елате да си го получите!
Двамата заместник-шерифи отстъпиха назад. Разбираха, че това не влизаше в пазарлъка им. Нищожните им заплати не представляваха достатъчен стимул, за да се залавят с такъв бунт. Пред Игралната зала се изсипаха четири коли, две камионетки и няколко мотоциклета, натоварени с кротали. Заместник-шерифът Тийл се беше обадил на шерифа в дома му, преди да напуснат канцеларията, но Ванс все още не беше пристигнал. Тийл реши да не рискува собствената си кожа. Кроталите, някои от които бяха въоръжени със счупени бутилки и вериги, започнаха да слизат от колите. Заместникът Акселрод извика:
— Ей, момчета, оставете тая работа…
Една бутилка се разби в стената зад главата му и сложи край на опитите му да въдвори ред. Той се сниши и побягна.
— Помогнете ми! — пищеше Хуан. — Измъкнете ме от тук.
Боби Клей го накара да млъкне с един ритник в корема.
— Хайде! — викаше Рамон Торес на останалите кротали и размахваше верига. — Давайте да ги нападнем!
— Напред! Смачкайте им фасона! — енергично махаше и ги подканяше Съни, но самият той седеше зад прикритието на една кола. В този момент камарото на Рик спря и Зарра изскочи от него.
— ТИ ми трябваш, кучко! — Животното сочеше към Гнуси, а в другата й ръка стърчеше отрязана с трион бухалка за бейзбол. Разменяха се най-различни предизвикателства и от двете страни.
На Коди му беше повече от ясно, че трябва да си проправя път навън с бой. Танка дишаше тежко като ковашки мях. Лицето му бе обляно в кръв въпреки прикритието на каската.
— Скапани потни гърбини! Искате ли още? Нека се повеселим! — И като ревеше с пълно гърло, той се втурна навън и връхлетя право в центъра на вражеската тълпа.
Дофин излезе от транса си. Лицето й отново придоби цвят. Тя трепереше неудържимо и се свлече на колене, повтаряйки:
— Стин-гър. Стин-гър. Стин-гър…
Въпреки шума от автомобилните сирени, Джеси чу как чашите задрънчаха в бюфета.
Една бутилка от бира се разби в каската на Танка. Той размаза лицето на Джой Гаракоун с юмрук, но получи удар с верига през гърба и се олюля. Някой скочи отгоре му от една кола. Други двама се нахвърлиха върху него и го събориха на земята, все още размахвайки юмруци.
— Дръжте ги! — Очите на Боби Клей светеха с убийствена ярост. Той изскочи през разбитата витрина, а Джак Дос, Гнуси и другите ренегати, които бяха вкарали камионетката вътре, ги последваха. Размахаха се юмруци и вериги. Из въздуха захвърчаха бутилки. Рик се втурна в мелето, придружаван неотклонно от Зарра. Коди извади друг гаечен ключ от колана за инструменти на кръста си и тръгна със залитане навън. Мускулите го боляха, но кръвта му кипеше за мъст.
На около двайсет метра от тях Ед Ванс седеше в патрулната си кола и стискаше волана с потни длани. В мозъка му, на онова място, където все още живееше уплашеното дебело момче, непрекъснато като някакъв припев звънтеше „Burro! Burro! Burro!“
Усети как колата потрепера. Не, след секунда разбра. Това не беше колата — беше самата земя.
— Стин-гър. Стин-гър. Стин-гър — повтаряше Дофин с разширени от ужас очи. Тя припълзя по пода, сви се в ъгъла под часовника-котка и започна да се мъчи да прегъне тялото си като йога.
Чашите в бюфета направо подскачаха. Сега вече и Джеси, и Том, и Роудс усещаха как подът беше започнал да вибрира. Едно от долапчетата се отвори и от него започнаха да се изсипват чаши за кафе. Стените на къщата скърцаха и пукаха, издаваха същите звуци като при фойерверки.
— О… мили… боже… — прошепна Роудс.
Джеси се наведе над Дофин, която беше заела такава поза, че като нищо би могла да повреди ставите на Стиви.
— Какво е това? — Вибрациите на пода ставаха все по-ужасни. — Дофин, какво е това?
— Стин-гър — повтори съществото, с изпъкнали и втренчени, нищо невиждащи очи. — Стин-гър. Стин-гър…